Майски филмов микс
Goodbye Christopher Robin – прекрасен и тъжен едновременно, красиво заснет, с толкова много теми в сюжета – от травмите на войната, през несъвършеното бащинство до създаването на най-любимата детска книга на всички времена и последиците от липсата на обич и ненавременната и ненужна за едно дете известност. Освен този филм скоро излиза още един за Кристофър Робин, но на мен поне ще ми трябва известно отстояние във времето, за да го гледам.
The Avengers: Infinity War – толкова се изписа за този филм, че не бих си позволила изобщо да анализирам. Само ще кажа, че го гледах на екран и си струваше, историята се разгръщаше толкова плавно, че не усетих как минаха тези два часа и половина. И слава богу, чувството за хумор! Иначе в youtube изгледах няколко интервюта с част от Отмъстителите, май епично са се позабавлявали по време на снимките :).
Alibi.com – трябва да им призная на французите – знаят как да правят комедии (още от времето на Луи дьо Финес) (за разлика от американците, които напоследък ме загубиха за тяхната комедийна кауза). В този филм смехът започва от началото и те държи до края, а като стана време за финалните надписи, установих, че съм се разтоварила от целия злободневен багаж.
Black Panther – как малко по малко всичко се навързва в света на супер героите.. Напълно разбирам гордостта на всички чернокожи актьори, които промотираха филма.. А ако има някъде скрита Уаканда, бих искала да я видя отблизо 🙂
Red Sparrow – добра история по романа на Джесън Матюс. не съм сигурна, че Дженифър Лорънс беше най-подходящия избор за главната роля (предвид това, че изобщо не прилича на балерина), но пък прилича на рускиня… И според мен да бяха направили усилие да говорят на руски, щеше да има доста добър ефект откъм достоверност.
Den of Thieves – ако сте заклети фенове на Джерард Бътлър, този филм е за вас – тук той е в целия си достолепен мъжкарски блясък. До половината екшънът е неприятно предсказуем, преобладава тестостеронното мерене на пишки, но слава богу втората половина спаси положението. За жалост е от тези, дето не ги помниш повече от ден-два.
