Предисторията на „Изящна и огнена“
Всяка изложба си има някаква история, точно както и всяка картина от нея.
Историята на „Изящна и огнена“ започна през декември 2014, когато с мен се свърза британският галерист Андрю Хилиър и ме покани да работим заедно в новата му галерия, където щях да излагам до творци от ранга на Vladimir Volegov, Andre Kohn, Atroshenko. В хода на разговорите, постепенно се оформи визията за желаната колекция от картини, която да включва фигуративни маслени платна от по-нежните сюжети и такива от по-страстната фламенко серия.
Уви, съвместната работа с галерията не беше реализирана, поради влошаване на здравословното състояние на Андрю, но идеята за колекцията картини прерасна в идеята за изложба. Създаването на идейните проекти за нея започна в началото на 2015, а работата по платната – юли 2015. Процесът беше бавен поради много фактори – лични изпитания, които ме изваждаха на няколко пъти с месеци от интензивната работа, естеството на материала, големината на платната, сюжетите, търсенето на подходяща музика и текстове за всяка картина, изпълняваните междувременно поръчки, необходимостта от физическа и психическа почивка…
Когато един проект се проточи дълго във времето, на моменти някак изгубваш вяра, че изобщо ще се случи. Струва ти се едно такова имагинерно, краят му не се вижда… Тогава безценна подкрепа ми оказваха клиентите, които не само ме окуражаваха, но и пожелаваха да притежават картините, виждайки ги в още незавършен вид в ателието. Всъщност като се замисля, това е едно от най-ценните признания за стойността на нещата, които създавам. Безкрайно съм им благодарна!
„Изящна и огнена“ е най-дълго подготвяната от мен изложба досега и макар на моменти мъчително бавен, процесът ми достави огромно удоволствие. Предизвикателството, което поставих пред себе си, беше да бъде изцяло „маслена“ (надявам се тези от вас, които ме познават предимно като пастелист, да бъдат приятно изненадани), а колкото до сюжетите и до заглавието, достатъчно е да добавя отпред едно Аз съм… и това обяснява всичко :).
Като съпровод на изложбата от средата на миналата година снимахме и видео кадри, които постепенно се надиплят в колоритен разказ за работата ми с маслото. Като казвам снимахме имам предвид целодневни фото сесии, които обръщаха ателието с краката нагоре, а за да е „по-гадно“, с Ния мъкнахме стативи и осветление в ателието за рамки и в парка, и на други места. Монтажът пък е една съвсем отделна категория забавление, което отнема часове и часове подбор на музика, запис на текст (след като си го измислил) и къртовска работа пред екрана до постигане на желания резултат.
Какво още да споделя „от кухнята“ – подготовката за каталога. За да създадеш такъв, е нужно да събереш качествен материал от картини, а в моя случай – и дълго да подготвяш подходящите текстове за него, защото ми се иска хората, които го разгръщат, да усетят какво ме е вълнувало, докато съм рисувала, да „влязат“ за малко в главата на един художник и да почувстват емоцията, която го движи. Кампанията по финансирането на каталога чрез crowdfunding е поредното предизвикателство, като съм водена изцяло от идеята, че независимо от крайния резултат, ще науча нещо ново.
…Еуфорията по създаването винаги е огромна. Накрая всичко се смесва: напрежение, възторг, стрес, благодарност, удовлетворение, умора… Но както споделям в един от текстовете в каталога: вярвам, че съм открила призванието си, а тогава всичкото всичко по пътя си струва.
Запазете си вечерта на 1 декември, от 19:30 ч нататък, когато ще е откриването на изложбата в галерия The Art Foundation, в центъра на София, ул. Дякон Игнатий 19.
Още детайли – в сайта.
И накрая: посвещавам тази изложба на моя баща, който ни напусна миналата есен, докато течеше подготовката на картините за изложбата. Надявам се да ме гледа отнякъде и да ми се радва.
А ето и един среднощен разговор в „Нощен хоризонт“ за изложбата, каталога и разни други хубавини, който се случи на 25 ноември:
