Малко мисли за 2012

В края на тази силна и вихрена година споделям малко разпилени мисли..

Есенцията

… Все си мислим, че имаме страшно много време, а всъщност всичко, което имаме, е днес, сега, този миг и … Изборът какъв да бъде той и какво да сътворим от него…

За работата

… Напоследък осъзнавам, че чрез картините влизам като енергия в домовете на хората и се радвам, че влагам толкова светлина и позитивност в тях.. Това е моята отговорност и желание с мъничко да допринеса за това, светът да е по-хубаво и топло и вдъхновяващо място… Затова и съзнателно се изолирам от всичко грозно, агресивно, повърхностно – за да мога да творя с чисто сърце. Не знам дали това е правилният начин. Знам, че е моят и че работи за мен.

… Някакви хора периодично се опитват да ми напомнят как “то нямало пазар у нас”, “тук нищо не се случвало”, “хората само в мола ходели”, “цените били високи (бел. ред. на картините)”, и “който разбирал от изкуство нямал пари, а който имал, ги давал за друго” и ред такива “оптимистични” генерализации…

Аз обаче умно и упорито продължавам да (си) доказвам обратното и съм безкрайно благодарна на клиенти и приятели, които правят това възможно. Затова и все още съм тук, не съм избягала (с писъци) както се пее в една песен. Никой не е казал, че ще е лесно, просто ако имаш цел, фокусирано следваш стъпките, които те водят към нея. Това е. Останалото са личностни характеристики. Ум, душа, интуиция. И избор, всеки божи ден. В какво да си вложиш въпросната душа и енергия, така че да не ореш в кръг, а да се развиваш в желаната от теб посока. Да, възможно е.

В разговор със себе си

… Напоследък откривам изненадващи неща в себе си – склонност към експериментиране и смесване на вкусовете, непривично спокойствие в определени ситуации, търпение и просто различен поглед към нещата. Дали това се дължи на опита или на хормоналния баланс не знам. Хубаво е, сякаш се гледам отстрани и се изненадвам от проявлението на неподозирани мои същности. И тук се сещам за един цитат, че животът става по-хубав, когато мъничко си поживял. Верно е.

… Всеки човек, който идва в живота ни, е като огледало за нас, стига да е ценен за сърцето ни. В това огледало откриваме в себе си и най-скритите кътчета, които като съкровища лежат на дъното на душите ни. в този смисъл съм благодарна за всеки нов човек, който привлякох в живота си тази година, за всяка нова среща, която ме обогати, изненада, развълнува.
Благодаря и на всички близки около мен хора, които не се изморяват през годините да държат доброто старо огледало, в което често се оглеждаме заедно и виждаме какви “помъдрели” шемети сме.

В обобщение:

„И ето че го обзе чувство на радост, което постепенно завладя цялото му тяло. Радост, че живее и че е този, който е. Защото сега отново знаеше кой е и къде е мястото му. И най-хубавото бе, че сега искаше да е това, което е. Дори да му се предлагаха хиляди други възможности, той не би избрал никоя друга. Защото сега знаеше – на този свят има хиляди, хиляди форми на радост, но те се свеждат всъщност до една – радостта да обичаш, така че е все едно.“ Из „Приказка без край”

Заедно правим светът едно по-красиво място. Благодаря ви!