За цената на една картина

Вероятно едно от най-трудните и спорни неща в изкуството, е определянето на неговата стойност. Неслучайно най-често прохождащите автори питат галеристи, арт маркетинг специалисти и утвърдени артисти каква цена да сложат на своите творби. Различни фактори формират тази цена, но като цяло те се свеждат до няколко основни. Тъй като ми се случва често да се сблъсквам с най-различни мнения, въпроси и твърдения относно цената на произведенията на изкуството, ето някои мисли по темата:

“Това е много скъпо”

Една от честите реакции на нека-да-ги-наречем-условно оглеждащите изкуството (защото те обикновено не са реални купувачи), е “това е много скъпо”. Преди време ми се случи да разговарям с познат, който искаше картина за подарък. Познаваме се от времето, когато стартирах сайта и съответно продажбите на картини, (преди повече от 10 години). По времето на разговора ни картините все още варираха от 130 до 800 лева, а реакцията беше: ха, че аз явно познавам много известна художничка, това са доста високи цени (!)
Сега, на всички ни е ясно, че изкуството е някъде на върха на пирамидата на потребностите, но съпоставено с цените на останалите продукти (да!) на пазара (например качествени дамски ботуши – средна цена 180 лева), как точно определяме дадена цена като висока? Въпрос на гледна точка е. Тоест всеки слага субективна преценка.
Друг пример за илюстрация на крайностите във въпросната гледна точка: потенциален клиент за поръчка на голяма картина с маслени бои коментира, че не си купува кола все пак (въпреки че може да си позволи цената!), а друга клиентка заяви, че няма идея как слагам цени на картините, които според нея са безценни.
Истината е, че независимо от субективната оценка на хората, които естествено съдят по собствените си възможности, артистите трябва да съумяват да се издържат от труда си и той не само струва определени пари, но има добавена стойност, точно поради факта, че е произведение на изкуството. На твърдението “ама много е скъпо” има един единствен и категоричен отговор, който важи за цял свят – пазарът определя цената. Ако един автор продава добре, което е условно, но да речем, че покрива разходите за материали и не се налага да си търси друга работа, означава, че цените му са адекватни на пазара и твърденията, че били “скъпи”, са най-малкото не на място.

„Много е скъпо за пастел“

Друг, широко разпространен мит: пастелът не може да се продава на високи цени. Кой определя това? Отново: пазарът определя цената. По-любопитно е, откъде тръгва това твърдение. По време на импресионистите пастелът се е използвал предимно за правене на скици. Затова и на него (сравнен с маслените бои) не се е гледало твърде сериозно като арт медия. Днес обаче нещата изглеждат по съвсем друг начин. По света има стотици асоциации на пастелисти, има форуми, конкурси и специализирани издания за тях, има хиляди артисти, които рисуват с този материал, да не говорим за марките – производители на материали за рисуващите с пастели. Всичко това няма как да го знаят хората, които влизат рядко в арт магазина и виждат картина, нарисувана с пастел. Нерядко те дори не разпознават материала, не знаят какво е паспарту и дали закачането е с кука или метална жица. Нормално е да нямат познания. Но тогава и няма как да твърдят с подобна убеденост, че е “цената твърде висока за пастел”. Нещо повече – техниката на рисуване на сухия пастел е такава, че се отделя огромно количество прах, което бива вдишвано и попивано от художника. Още един факт, който не е известен на масовата публика. Мисля, че коментарът е излишен.

„По-евтино ли е да купим от вас“

Нещо много важно по отношение на цената, което касае повече хората на изкуството. Алисън Станфийлд, една от най-известните арт маркетинг специалисти, често говори за това в своите публикации: цената на произведенията ви трябва да е еднаква навсякъде – на сайта ви, в ателието ви, в галериите, които ви представляват. Това е нещо, което авторите масово пренебрегват, къде от невежество, къде от нежелание да плащат комисионни. Истината обаче е, че галеристите и комисионерите трябва също да имат стимул да ви продават, а купувачите трябва да свикнат с мисълта, че няма такова нещо като “ама не може ли да прескочим посредника” (това важи с пълна сила за нашия пазар, където начинът на мислене все още и уви е с този уклон). Да, ако продадете в галерия ще ви вземат примерно 30 % от сумата, но това е цената да имате приходи, да бивате представян и популяризиран, и не на последно място някой да контактува с клиентите вместо вас, за да имате повече време за изкуство.

„Ще получа ли отстъпка“

Да поговорим малко и за отстъпките. За да направите/ получите отстъпка при закупуване на изкуство, трябва да има основание за това. Най-често то е закупуването на две или повече произведения на даден автор наведнъж или пък отстъпка за редовен клиент. Да, случва се да се договори намаляване на цената и на една-единствена творба, но това става ако цената е сравнително висока – да речем над 2000 лева и галеристът/ авторът прецени, че това е перпективен клиент, който ще се върне за още. Неоснователното намаляване на цената обаче, води до директната презумция за обезценяване на труда, така че към отстъпките винаги трябва да се подхожда внимателно.

В обобщение: ето и основните фактори, които най-често влияят върху формирането на цената, в случая на картина: вложени художнически материали, размер, средства за рамкиране, степен на сложност на сюжета, часове труд на автора. Съществуват разбира се и неизмеримите елементи на добавената стойност, един от които е емоцията, която артистът влага в творбата.

Photos: Marieta Spasova