За най-хубавото противоречие

В края на тази година няма да ви изненадам с нищо уникално и невиждано-ново. Но израстването си е мое, и именно това го прави безкрайно ценно.
Животът е красиво противоречие. Противоречиво е, че сме уязвими до болка от хората, които са най-близо до сърцето ни. Противоречиво е и това, че изтръпнали от същата тази болка, сме способни великодушно и зряло да прощаваме именно, защото обичаме издъно, неописуемо, вселенски. За да не остава утайка, която безпощадно да трови дните и нощите. Противоречиво е какво наричаме крехкост и сила, покой и вихър. Противоречиво е ластичното разтягане на душа, понятия и вяра. Вътрешната сила за мен вече се измерва със скоростта, с която вземам решения, с бързината, която определя посоката – на мисли и действия, на нежност и страст, на искам и мога. Силата е и дълбочината и яснотата, с която осъзнавам, че веднъж забили се в сърцето, парченцата болка, ще останат там завинаги, подобни на фини, изкрящи, остри стъкълца и от време на време, сред нощната тишина, ще напомнят издайнически за себе си. и това е доживот. И няма връщане назад. И трябва да се науча да живея с това.

Толкова за израстването.

Извън редовете лирика, тази година си остава Годината на Големия ремонт. И все пак тоновете прах, камарите с боклук, придобитата по неволя обща култура в областта на строителството и вътрешното обзавеждане и недотам желаното съприкосновение с видни и малоумни майстори, не успяха да помрачат купищата хубави, цветни и интересни неща, които се случиха през годината. Станах леля на фея за втори път, кръстиха ме и самата аз бях кръстница, предизвиквах себе си в статии и поръчки за картини, за пръв път летях със самолет, пребродихме Стара Прага, къде съзнателно, къде в безсъзнание се веселихме на не едно и две партита. Разни хора си тръгнаха, за да направят място за два пъти повече нови. Все такива готини неща. ако бях реклама на една до болка позната марка, тук би бил моментът за клиширания слоган. Но дори най-доброто да предстои, с ръка на сърцето си признавам, че макар и противоречиво, най-доброто е там, където съм сега, в този миг.  И съм безкрайно благодарна за него.