Декемврийски филмов микс
Genius – попаднах на този сериал почти случайно – видях снимка на Антонио Бандерас, който ще бъде Пикасо във втория сезон. Първият описва живота на Айнщайн – интензивен, на моменти мъчителен и напрегнат, драматичен, любопитен, брилянтен, точно като гениалния ум, родил толкова открития и променил науката завинаги. Невероятно добър подбор на актьорите – и младият (Джони Флин), и възрастният (Джефри Ръш) са изключителни. Гледа се на един дъх.
The Comedian – сравнително ниският за филм с Де Ниро рейтинг е подвеждащ: според мен масово хората са очаквали комедия с американски хумор (който не понасям), а всъщност филмът е дълбок и по-скоро драматичен. Хуморът е суров и безпардонен, историята е oldschool, а диалозите на Де Ниро с Харви Кайтел и Дани де Вито са просто безценни.
The Hero – когато си достигнал върха преди много време, не ти остава нищо друго, освен бавно слизане надолу и все пак винаги има шанс да направиш нещата по-добри. Друг мой любимец от по-старото поколение актьори – Сам Елиът, сякаш играе себе си в този филм.
The Beguiled – очаквах повече от римейка на тази интересна на пръв поглед история, заради София Копола, заради силния актьорски отбор, но според мен някак като цяло не им се получи.
Crooked House – любимата Агата Кристи отново излезе на мода и започнаха да префилмират произведенията й. Добре овкусен колоритен актьорски състав, напрежение до края и разбира се, убиецът не е този, който си мислите 😉
The Foreigner – това е първата истински сериозна роля на Джеки Чан, на който съм фен още от „Доспехите на Бога“. В началото все ми се струваше, че аха аха да се подсмихне по неговия си начин, но с напредване на филма, установих, че той всъщност има данни за драматичен актьор, просто е жалко, че за толкова години не сме видяли повече от тази му страна (поне в холивудските продукции). Филмът е много добър за жанра си, Пиърс Броснан също е някак неузнаваем с късата си подстрижка и ирландския си акцент. По романа „The Chinaman“ на Стивън Ледър.
Victoria and Abdul – Джуди Денч сигурно много се е забавлявала по време на снимките. При всички случаи е прекрасна, този път като остарялата, самотна и своенравна кралица Виктория, чието приятелство с обикновен „простосмъртен“ индиец, е източник на забавление в скучното й ежедневие и своеобразно отмъщение към глътналите аристократични бастуни членове на кралската фамилия.
Spielberg – винаги съм свързвала името на Стивън Спилбърг с качество на филмите, с удоволствие, с интересни и разнообразни сюжети. От „Извънземното“ насам съм гледала почти всичко, режисирано от него. Този документален филм попълни някои празни парченца от пъзела и ме направи още по-голям фен. Чакам с нетърпение двата му нови проекта: The Post и Ready Player One.
