„География на блаженството“

Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Индия, Тайланд – това са част от държавите, в които Ерик Уайнър ни отвежда на пътешествие, в търсене на отговори за щастието: какви са необходимите съставки хората да са щастливи, къде е най-нещастното място на планетата, дали щастието е непроменлива величина…
Книгата е написана с тънка ирония, заразително чувство за хумор и в любимото ми за пътеписи сегашно време. „Пътуването“ ми с Ерик беше колоритно, образователно и най-вече забавно.

Бутан
„Накрая, след като изчакваме „известно време“, пътят към Тимфу бива отворен и ние се натъпкваме в тойотата. Бързо разбирам, че кормуването в Бутан не е за мекушави хора. Остри завои, стръмни спускания (без всякакви защитни мантинели) и един шофьор с желязна вяра в прераждането – комбинация, която не е за хора със слаби нерви. По бутанските пътища няма да откриете атеисти.“

„В Бутан пътищата не подчиняват на себе си природата, а точно обратното – природата ги подчинява и те послушно следват всичките й прищявки, като се гънат и криволичат из планините в серия от безкрайни серпантини, спускания и изкачвания. Намирам това за крайно медитативно. В продължение на около десет минути. После усещам, че започва да ми се гади. Сега вече знам как се чувстват чифт чорапи в центрофугата. Не е за чудене, че после се укриват и не можеш да ги намериш.“

Катар
„Да желаеш неща, които не харесваш. Ако това е вярно, то буквално заличава цялата сфера на икономиката. Икономистите основават изследванията си върху твърдението, че рационалните човешки същества преследват неща, които увеличават техния „стандарт“, което на икономически език означава щастие. Джо работи извънредно, почти не вижда семейството си, само и само, за да спести пари, за да си купи ново BMW. Следователно новото BMW трябвада повиши стандарта на Джо, неговото щастие. Това, което икономистите забравят да вземат предвид, е, че Джо е идиот. Не, това не е точно така. Джо не е идиот, но мозъкът на Джо работи като мозъка на малоумен. Той е стимулиран по начин, който принуждава Джо да печели пари за закупуването на вещи, които не го правят щастлив.
Така че голяма част от човешкото нещастие може да се обясни с безумния начин, по който мозъците ни са програмирани.“

Исландия
„Поръчвам си бира, която струва колкото таксата за колеж в някои страни. Високата цена на алкохола (и почти всичко останало) в Исландия е друго обяснение за безкомпромисния начин на пиене. След като пиячката е толкова скъпа, исландците смятат, че ако не се напиеш, значи си похарчил парите си напразно. Трудно се спори с такава здрава скандинавска логика.“

„Следва другата част от исландското уравнение – land (земя). Обикновено земята си стои на едно място. Тя може да е красива, дори зашеметяваща, но в крайна сметка това е всичко, което може да прави: да си стои на едно място. Не обаче и исландската земя. Тя съска. Плюе. Оригва се и понякога пърди. Чувал съм, че за това има основателни геологически причини. За които обаче не давам пет пари.Това, което ме интересува, е как цялата тази съскаща, плюеща, оригваща се и понякога пърдяща земя се отразява на исландското щастие.“

„(…) Името му, подобно на всички исландски думи, е нещо невъзможно за произнасяне от чужденци, защото рискуват пълна и необратима лицева парализа, така че поради съображения за безопастност не го превеждам тук.“

Швейцария
„Джон Хелиуел, канадски икономист, дълги години изследвал отношението доверие – щастие. Открил, че двете са взаимносвързани. „Човек не може да се почувства истински съпричастен, ако не вярва на хората, с които общува редовно. Връзката подхранва доверието, доверието поддържа връзката. Това е двупосочен поток, в който и двете части са много важни.“