„Inception“
Понякога, в най-неуловимия миг преди разбуждането и съня, ме залива вълна от зловеща несигурност – всъщност сън ли беше това или реалност? Когато сънят е бил красив, ярък, наситен, с отчетливо усещане за реално преживяване, се изгубвам между понятия и възприятия за разликата между тези две „реалности“. Иска ми се дори да поостана в онази – другата действителност – в която съм творец и мога всичко (да плувам като делфин или да летя, асансьорите да нямат последен етаж, да бягам на забавен кадър или да слизам по стълби без стъпала), но внезапно „истинската“ реалност избликва с рязък телефонен звън и се настанява господарски в ума ти, склонявайки те да забравиш онази „другата“…
Няма как да не се възхитя на Inception. Великолепен актьорски състав. Драматично изследване на лабиринтите на сънищата. Неочаквано преброждане на сън в съня. Обсебващо търсене на Генезиса – началната точка на всяка идея…
Повечето хора ще нарекат филма откровен шедьовър, вероятно ще има и такива, които изобщо няма да го разберат. Всичко се свежда до индивидуалното ниво на зрителя, до концепциите му за света, живота и смъртта в собственото му съзнание и пластовете под него. За мен безспорният талант на Кристофър Нолън – режисьор и сценарист на филма, се таи в брилянтното преплитане на вече споделени от други умове подобни идеи, за да конструира своята собствена и оригинално поднесена визия за материята. Ще разберете какво имам предвид, ако сте разгръщали Отвъд разума на Ричард Бах, или сте запознати с Разговорите на Нийл Уолш с Бога или пък с идеите на Азимов в Роботите и империята. Във всички тях (а сигурно и в много други произведения), подобно на пъзелчета се откриват късчета от Генезис. Може би всички те с времето са се насложили в подсъзнанието на режисьора, за да изкристализират в една обсебваща, подобна на устойчив вирус идея – създаването на Inception… което прави филма наистина гениална проекция на „истинския“ живот… И задава един много важен въпрос: възможна ли е истински „оригиналната“ идея в нашия свят (като чист творчески импулс) или всичко се свежда до пречупване на вече съществуващото? (И най-вече – съществуващо къде…)
