Понеже (като едни възрастни хора, хихи) вече не понасяме нито жегата, нито тълпите, проучването ми за море за годишния ни отпуск започва още февруари, и ми отнема доста време. Изискванията са доста: да е достатъчно на юг, за да става за плаж в края на май, да не е нужно да наемаме кола; ако е с директен полет, чудесно; да има интересна ивица за гмуркащия се Саш, да е тихо, живописно и с хубава храна. Първоначалните идеи за Майорка, Менорка и Аликанте отпадат, защото не се класират по някои от тези критерии. В крайна сметка, благодаря ти за прекрасната идея, Инче!, се спираме на о. Порос (да не се бърка с о. Парос) и макар логистично да е малко сложно, решаваме да заложим на този живописен малък гръцки остров.
Природата наистина е велик художник. Особено по залез 🙂
Манастирския плаж: в края на май още не функционира, и е само за нас – лакомите за съкровища и камънакис 🙂
Манастирът откъм плажа
Вечерните разходки са жизнено важни след обилната вечеря 😉
На път за о.(Х)Идра (Hydra), на половин час с ферибота от о.Порос
Те са навсякъде и са прекрасни модели (когато искат ;))
Мисля, че от години не сме имали такава пълноценна, зареждаща и спокойна почивка
Написаното е вярно: пристигаме като гости, тръгваме си приятели – за нас Апагио определено е най-доброто място на острова за любители на хубавата храна 🙂
Чийзкейкът, който не спрях да поръчвам 🙂Пастърмата от риба тон, която Саш не спря да поръчва
Октоподът
Ризотото
Агнешкото
Десертите, ех …
Още кадри от семейния ресторант, който е вечно пълен и изобщо няма нужда от реклама – във видеото ни на Wanderlust Cookies канала:
И едно видео, което много ми помогна, докато проучвах острова и го описва чудесно: