„Sex and the City“
Преди време можех да се закълна, че Sex and the City ще е последният филм, който бих гледала на екран. Не съм фен нито на сериала, нито на бонбонено розови girls-stuff, cosmo-style лигни, определено бях решила да го пропусна, но ето, че спонтанните идеи за прекарване на вечерта за пореден път ме усмихнаха приятно. Бях крайно изненадана от себе си, защото предложението излезе от мен, но като отмахнем тоновете позиционирани марки, дизайнерски дрешки, шапки, бижута, купищата обувки в крещящи цветове и огромни дрешници за всичко това, свежият диалог и реалистичните ситуации хем те карат да се хилиш неистово, хем на моменти се виждаш в тези момичета (някои вече на по 50!), които са във вечното преследване на любовта.
С две думи, забавлявах се достойно :о)
2 Comments
Eti
Гледала преди 2 вечери:). Много ми хареса. Точно като извадка от живота, който може да бъде по-безумен и от филм;). Хиляди примери около нас. Но то самият сериал носеше такива послания, както и Али Макбийл. От една порода са. И аз се смях много, дори се просълзих;). Но както казва колегата до мен – „Животът е радост и тъга“.
acrista
най-смешното е, че като гледах Карамел, изкоментирах, че това е ливанският вариант на Sex and the City, само че ливанките са доста по-дискретни по хиляди причини. иначе в дъното си нещата са едни и същи навсякъде :о)