„Баба праща поздрави и се извинява“

Обикновено, като публикувам постове за някоя впечатлила ме книга, изтръгвам доста цитати, та да стане ясно какво точно ме е впечатлило. Този път обаче не ми се получи, не за друго, ами тя цялата е една разкошотия, дето искам да я цитирам. След като гледах филма за Уве, някак естествено се получи да искам още от скандинавския хумор на Фредрик Бакман и Баба хич не ме разочарова, напротив. Отдавна не бях попадала на приказност, зад която са прокарани идеи за възрастни, сериозни и стари като света. Пък уж е книга за Елса, която е на 7. Ама хайде да не я разказвам. Само силно я препоръчвам. А аз абсолютно обмислям да я всмукна за втори път.

„Баба и Елса често гледаха вечерните новини заедно. От време на време това подтикваше Елса да пита баба защо възрастните правят толкова много идиотщини. Баба отвръщаше, че това е така, защото възрастните като цяло са хора, а хората като цяло са гадняри. Елса възразяваше, че логиката й е непоследователна, защото покрай всички идиотщини, възрастните всъщност са отговорни и за множество хубави неща. Като космическите полети, ООН, ваксините и ножовете за сирене например. Тогава баба казваше, че цаката на живота е в това, че почти никой човек не е изцяло гадняр, но и почти никой не е изцяло негадняр. Трудното е единствено да се опитваш да се придържаш възможно най-много към „негаднярската“ част.“