-
Създаването на картината “Нарисувай ми любов”
Представям ви един проект, чиято реализация ми донесе огромно удоволствие във всичките му аспекти – от комуникацията с клиента, през процеса на създаване, до аранжирането на картината в интериора. “Нарисувай ми любов” е картина с маслени бои по поръчка, която сътворих за конкретно място и е най-голямата ми поръчка с женска фигура досега. Целият проект продължи една година. Когато започнахме обсъждането на поръчката, клиентката и съпруга й вече имаха закупени няколко други мои картини. Тя беше запозната с процеса на поръчка на картина (може да прочетете тук статията Артистичното предизвикателство , а останалите детайли как става поръчката на Acrista Art картина, са в Чести въпроси на сайта ми acrista.com) и…
-
Арт разходка в музеите на Мадрид: Thyssen-Bornemizsa
Paseo del Arte в Мадрид – разходката, която включва трите големи музея Прадо, Тисен-Борнемиса и Рейна София, беше една от основните ми цели за това номадско лято. С тази статия ви каня на малко арт виртуално пътешествие и докосване до изкуството. Колекцията на музея Тисен-Борнемиса е наистина впечатляваща и си отделихме цял следобед за разглеждане, с кратка почивка в ресторанта. Прекрасното беше, че за разлика от Прадо, залите бяха полу-празни, което ни даде възможност да се насладим спокойно на картините, да снимаме, да поседим тук и там пред някои наистина докосващи творби. На сайта на музея можете да разгледате колекцията в детайли, да научите повече за произведенията и авторите. Очаквайте…
-
Арт разходка в музеите на Мадрид: Prado
Една от причините да избера испанската столица за близо месец пребиваване този юни, бяха музеите. Първо посетихме изключително чаровния музей на големия испански художник Хоакин Сороя (статията за него е тук). Следващата цел бяха трите големи музея Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, известни като Paseo del Arte, защото се намират в близост един до друг и са своеобразна арт разходка (ако имате сили и желание да ги обходите за кратък период от време). На сайта на музея Тисен Борнемиса взех комбинирани билети Paseo del Arte, които свалих на телефона. Впоследствие установих, че това прави цената по-добра, но не осигурява предимство на опашките, защото билетите трябва все пак да се вземат…
-
“Камъкът на времето”, Петя Георгиева
Винаги съм щастлива, когато прекрасни проекти като този, виждат бял свят. Имах удоволствието да съм сред малцината, които се докоснахме до “Камъка на времето”, докато още беше в процес на създаване, и като истинско дете на 80-тте, нямаше как приключенията на Кремена, Митко, Ралица и Васил да не ме докоснат и развълнуват. Петя е една от най-четящите човечки, които познавам. Често в представата ми изниква как пребивава с дни в огромна древна библиотека като от фентъзи филм, заобиколена от ръкописи и безброй книги, които поглъща ненаситно :))) В живота всъщност еквивалентът на това книжно място е нейното Писалище-скривалище, където споделя със света творчески късчета от душа и сърце. Първият й…
-
Даровете на лятото
Животът, казват, е това, което си направиш. Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен. Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата. …Гледам…
-
“Алексис Зорбас”, Никос Казандзакис
Докато пребивавам на село през юли и август и рисувам няколко картини с пейзажи от морската серия, захващам да чета отново “Алексис Зорбас” на Никос Казандзакис. Книгата имам от далечната ’97 г. и е една от малкото, които съм запазила на хартия (бидейки минималист с четец и дигитални книги :)). Вече съм сигурна, че някои текстове трябва да се четат в по-зряла възраст, когато човек мъничко е поживял, за да усети в дълбочина, да се наслади на историята издълбоко, да съумее да почувства тъгата, неизбежността на смъртта, но и да се посмее на лудориите и безкрайните истории на Зорба, който е като една Шехерезада от мъжки род, по-голям от самия…
