Днес ви представям един изключителен испански художник, чието творчество за първи път видях на живо преди няколко години в родното му място – Валенсия. Всъщност една от основните причини да избера Мадрид за нашия номадски месец, бе желанието ми да посетя Museo Sorolla в испанската столица. Затова в един горещ юнски ден се отправяме към прекрасната къща с градина и с огромно удоволствие се потапяме в неговия свят, в търсене на вдъхновение, зареждане и обогатяване.
Кой е Хоакин Сороя (Joaquin Sorolla)
Роден през 1863 година във Валенсия, Хоакин Сороя губи родителите си още като дете и заедно със сестра му са отгледани от леля си и чичо си. Първите му арт уроци започват, когато е едва 9 годишен, после учи в Училището за изящни изкуства във Валенсия. На 18 години отива в Мадрид, където изучава творбите на художниците, изложени в музея Прадо. Пет години по-късно заминава да учи в Рим, после посещава Париж и за пръв път се запознава с модерния подход към изкуството.
През 1888 се жени за Клотилде (Clotilde Garcia del Castillo) – неговата муза и голяма любов за цял живот. Заедно с трите им деца се местят в испанската столица, където Сороя започва работа над големи платна за изложби в Мадрид, Париж, Венеция, Мюнхен, Берлин, Чикаго. Следват продуктивни години, в които той се утвърждава като изключителен разнопосочен талант, печели множество награди и рисува стотици платна – портрети – поръчки и такива на семейството му, пейзажи, слънчеви платна от плажа на Валенсия.
На по-късен етап огромната поръчка, която получава от Hispanic Society of America, наречена Vision of Spain, е свързана с дълги, изтощителни пътувания из цяла Испания, изследване на различните региони и представяне на културните им особености в огромни картини. Тя запълва почти изцяло последните години от живота му и допринася значително за влошаването на здравето му.
През 1920, докато рисува в градината си, Сороя получава удар и остава парализиран за 3 години, до смъртта си през 1923. Музеят Сороя отваря врати през 1932 г и съдържа богата колекция от негови картини.
„My Wife and Daughters in the Garden“, 166 x 206 cm: за мен някои платна на Сороя са по-впечатляващи и въздействащи от тези на Реноар и Моне, затова съм учудена, че той не е толкова популярен, колкото френските импресионисти.
„The Horse’s Bath„, 205 x 250 cm. Има нещо магично в начина му на изобразяване на водата, липсата на хоризонт, огрените от слънцето фигури.
Импресионизъм и луминизъм – това са двете течения, към които причисляват картините на Сороя, който сякаш рисува не с масло, а със светлина.
Голяма част от „морските“ му платна са създадени на място, на брега във Валенсия, което е наистина впечатляващо, предвид размерите им
Особено харесвам фотографското кадриране на сюжета – липсата на хоризонт и интересната гледна точка
С чисто сърце мога да кажа, че на този етап от живота ми Сороя е любимият ми художник. Мащабните платна, летните сюжети, представянето на светлината, освободеността на мазките, с които огромните картини изглеждат като бързо нахвърляни ескизи, разнообразието на сюжетите, продуктивността му и пленерното рисуване – всичко ме очарова и мога да прекарам часове, потънала в неговия свят.
Цветовете по залез: наситени, ярки, топли, просто прекрасни.
Семейната сиеста – огромна картина, запечатала спокойния момент на следобедния сън – струва ми се, че Сороя е ползвал големите платна така, както повечето художници ползват тефтерите за скици – с нахвърляне, едри, свободни мазки, без излишни детайли. Това го прави изключително модерен за времето, в което е творил.
Музеят на Сороя (Museo Sorolla)
Когато художникът и семейството му се местят в Мадрид, той поръчва построяването на фамилна къща с градина, в която освен жилищната част, се помещават студиото и кабинета му и която впоследствие се превръща в Музея Сороя.
От входа ни посреща истински оазис на красотата
Артистичните елементи, които допринасят за спокойната атмосфера
Напълно разбирам идеята за градината като убежище. Когато си художник, имаш нужда да си заобиколен от красота и спокойствие, за да възвърнеш тази красота на света в платната си.
Динамиката на столицата изглежда някак далечна, когато се докоснеш до света на Сороя
Визитата в музея започва с един от прекрасните портрети на Клодилде, 150 х 105 см. Сороя и съпругата му са имали голяма любов и запазените им писма свидетелстват за нея. Тя е негов модел в много от картините му.
Какъв чудесен начин отрано да създадеш отношение към изкуството.
„Моите деца“, 160 x 230 cm. Този портрет на Елена, Мария и Хоакин вероятно е вдъхновен от „Las Meninas“ на Веласкес
„After the Bath“, 128 x 193 cm. Простотата и минимализмът на картината са забележителни.
„Mother“, 125 x 169 cm. Сороя е гениален в пресъздаването на бялото и всичките му нюанси.
В това помещение Сороя е посрещал своите клиенти. Запазено е с автентичните мебели и лесно мога да си представя посещенията и разговорите.
На много от мебелите са положени цветя и шишарки, като лека подсказка за посетителите да не сядат на тях 🙂
Мога с часове да се наслаждавам на мазките и светлината в тези слънчеви платна.
Студиото на художника:
Какво прекрасно място! Студиото напомня малко на ателието на Бенлюр във Валенсия, но това на Сороя е много по-грандиозно.
Красотата на градината е запечатана в много от платната на Сороя
Пейзажите му безспорно са красиви, но тези с фигурите на плажа и във водата са най-любимите ми
Ето защо е нужно големите платна да се гледат наяве – никоя снимка не може да предаде реалното въздействие на картина 205 х 200 см
„Walk on the Beach“ – може би най-популярната му картина – отново портрет на Клодилде и дъщеря му Мария
Студиото е наистина впечатляващо с обема си и височината на тавана, очевидно проектирано специално за нуждите на художника.
Изложбата 100 предмета (100 obietos):
За 100 – годишнината от смъртта на Сороя в музея е подредена изложбата „Сто предмета“ – предимно изящни произведения на изкуството, притежание на семейството, които разказват интересни истории и допълват любопитни детайли от живота на Сороя.
По времето, когато твори Сороя, двата основни мецената на творците – църквата и кралското семейство, отстъпват ред на търговците на изкуство. Художниците започват да пътуват по света и да изграждат мрежа от познанства, която им помага да реализират творбите си. По време на тези пътувания Сороя се запознава с артисти като Sargent, Zorn, Rodin.
Този интересен като избор на сюжет акварел на Sargent е сред стоте семейни предмета (картината с магарето).
Децата на художника също следват неговия път: Мария и Хоакин рисуват, а Елена предпочита скулптурата.
Още един прекрасен портрет на Клотилде. Уви, снимката просто не може да предаде великолепието му.
Не успявам да устоя и се сдобивам с този прекрасен каталог (на френски ;)) Ще има дълго да го попивам и изучавам.
Блаженство: душата ми на художник е нахранена, напоена, вдъхновена, изпълнена до краен предел. Истинско арт зареждане.
Ако сте в Мадрид и харесвате изкуството, непременно си подарете това преживяване.
Изгледайте и видеото от този ден на пътешественическия ни канал в Youtube – Wanderlust Cookies. Каня ви да се абонирате за него, за да пътувате с нас 🙂
