Фрагменти от Испания – част VI: Гранада

15 април – Гранада

Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. Приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.

16 април – Гранада

Единствената цел за днес – Алхамбра. Разхождаме се до историческия център рано сутринта, за да вземем предварително резервираните билети. Прохладно е, уличките са чисти, приветливи и сме удивени за сетен път от чувството за естетика, което прозира във всичко. Пипнатите фасади и съзвучието между старо и ново няма как да не правят впечатление. В мен се надига едно интересно желание: искам да живея тук. …

Малък бус (С1) ни отвежда до входа на Алхамбра. Тъй като е Великден, неделя е и сравнително късно резервирах билетите, няма да имаме възможност да видим Двореца на Насридите, но все пак ще успеем да влезем. Започваме разходката от Хенералифе (Generalife) – султанския дворец и неописуемо красивите му градини. Накъдето и да погледнеш, очите се къпят в красота – арки от огромни кипариси, бели макове, рози в най-различни цветове, отрупани с ароматни цветове акации, портокалови дръвчета, едновременно цъфтящи и дали плод, ромолене на вода от десетки малки шадравани… Мястото напълно оправдава идеята, че е правено да бъде рая на земята. В един момент ми хрумва как ли би описал тази красота Алеко…

Бавно се отправяме към двореца на Карлос V (Palacio de Carlos V), като минаваме през Bano de la Mezquita. Издълбаните в камъка прозорчета ми напомнят коледни курабийки с процеждащата се през тях светлина. дворецът е с интересна конструкция – квадрат отвън, кръг отвътре. Карлос V поръчва той да бъде изграден като постоянна императорска резиденция, но изобщо не е обитаван от него. Най-впечатляващ е кръглият вътрешен двор, като долната му част е украсена с дорийски, а горното ниво – с йонийски колони. Там се помещава част от Музея на изящните изкуства (Museo de bellas artes), който е пред затваряне и сме принудени да разгледаме набързо. Харесвам си две картини на Jose-Maria Rodriges Acosta, които въпреки времето, в което са рисувани, имат изключително съвременно излъчване.

Кратка почивка и продължаваме към Алкасаба (Alcazaba) – крепост, която е една от най-старите части на Алхамбра. Още преди мюсулманите да пристигнат в Гранада, са съществували няколко постройки на това място, а впоследствие Мохамед I го превръща в истинска крепост. Изкачваме се на най-високата кула – Торе де ла вела (Torre de la Vela), оттук се открива приказна гледка към Албайсин (Albayzin) – белия квартал на отсрещния хълм. От него пък има невероятна панорама към Алхамбра.

Изтощени сме, затова вземаме отново С1 към площад Исабел ла Католика (Plaza de Isabel la Catolica) и през цялото време слушаме цветуща испанска реч. С удоволствие се изгубваме из уличките. Вече е късен следобед, пием кафе и сангрия на малък площад, после се разхождаме през малък парк край реката и попиваме местната атмосфера. Не без съжаление пропускаме разходката из Албайсин, но – приоритети – на другия ден ни чака път до Мадрид и нощен полет. Няма как, оставяме част от удоволствията за следващото посещение. А и категорично ще се върнем тук.

В обобщение:

Когато дълго време искаш да посетиш някое място, се натрупват очаквания и можеш само да се надяваш, че ще бъдат оправдани. Това, което смелихме през тази интензивна седмица, определено надмина очакванията ми. Харесва ми това, до което имахме възможност да се докоснем. Харесват ми приветливите испанци, с тяхното задължително чистосърдечно Hola!, чувството за естетика, което личи навсякъде, фасадите на сградите, липсата на коли по тротоарите, вниманието към детайла, вложената мисъл, парковете (дори на село), съчетаването на историята и съвремието, чистотата, архитектурните решения на жилищните сгради, фоайетата, които показват грижа за общото, спазването на правилата, разнообразния пейзаж и климат, това, че на Пласа де Еспаня всички елементи (които у нас биха били изкъртени и изрисувани и осакатени) си бяха на мястото и това важеше навсякъде, хареса ми организацията в музеите, отзивчивостта на местните.
Установих, че макар и повърхностното познаване на испанския език е изключително полезно, особено по отношение на наименованието на храната, испанците, които говорят малко английски (un poquito) все пак правят усилие да се разберете; внимателното планиране на времето е от огромно значение – в тези знакови градове е хубаво човек да отделя поне по два дни; ползването на Airbnb за нощувките спестява много и имаш възможност да общуваш с местни хора и да видиш как живеят, как изглеждат домовете им; ползването на подземни паркинги е скъпо, но задължително и практично, след стотиците километри, които изминахме, не видях лош или разбит път, магистралите са като слънце и въпреки натовареността, няма усещане за напрежение на пътя; изборът на сезон не е маловажен, иначе се изпичаш и нищо не виждаш от тълпите, опитването на испанската храна (и то в техните часове за хранене) е част от опознаването на тяхната култура, практично е да се знае, че обикновено с поръчката на кана сангрия, идва безплатна порция тапас; тук човек си струва да дойде и само за шопинг – дори в малките градчета има качествени стоки – дрехи, обувки и кожени изделия; добре е да се избягват китайските сувенирни магазини, които са навсякъде; предварителното резервиране на билети за големите забележителности и дори за фламенко представление е силно препоръчително.

Интересно за мен, не успях да видя класически галерии в туристическите места, зърнах една в Гранада и една в Ронда и с това се изчерпиха нещата.

Ако трябва да обобщя в едно изречение: впечатлена съм, заредена съм и определено бих живяла тук. Може би все пак неслучайно толкова години рисувам фламенко картини. Вече съм почти сигурна, че е спомен от някой минал живот.