Един месец в Нормандия – част II
Тази година за рожденият ми ден сме още в Нормандия и своеобразен подарък за мен се получава второто организирано от шатото еднодневно пътешествие – този път до Deauville, Honfleur и Etretat.
И трите места са емблематични за района, така че една от съботите ентусиазирано се излюпваме рано-рано и през леката мъгла по изгрев поемаме към Довил.
Довил е красиво курортно градче, излъчващо класа и лека претенциозност, витаеща във въздуха. Това е мястото на “богатите и известните”. Тук се провежда престижния ежегоден Американски филмов фестивал, конни надбягвания и голф турнири, гъмжи от скъпи хотели и елегантни бутици.
Има нещо много освобождаващо да си просто турист, без особена претенция за вписване в изискванията на пейзажа. Грабваме кроасани и кафе от колата и още докато градът се събужда, правим първи стъпки на прочутия дувилски плаж. Това място е огромно. Пясъчната ивица се простира докъдето ти стига погледа, а океанът изглежда като тънка ивичка, за която трябват мнооого усилия, за да бъде достигната.
Но тъй като нямаме друга цел в момента, минаваме по известната променада, покрай емблематичните кабинки на известните холивудски актьори и шарените, все още затворени чадъри, и щурмуваме безкрайния пясък.
Трябва да призная, че Довил не беше в моя първоначален списък с желания, но когато все пак достигаме водата, установявам, че отново съм безкрайно запленена от нормадския бряг – минималистичен, с леко намръщено време, задължително силен вятър, със сурова красота и безбрежност, която носи усещане за самотност, но и покой, фон, в който човешката фигура е мъничка като карфичка. Като художник, за мен това е търсено вдъхновение, за което съм дълбоко благодарна.
След плажа правим кратка разходка из добре напудрените улички на Довил. Къщите са със спесифичната ала Хензел и Гретел архитектура, която придава на атмосферата захарна приказност.
Стигаме до известната вила Strassburger, използвана в много филмови продукции и за кратко собственост на Гюстав Флобер.
После хапваме цитрусово сорбе с босилек и се сблъскваме челно с тълпите, които са се събудили и вече преливат в заведенията за обяд. Време е да поемаме към следващото градче – Онфльор.
Онфльор е живописно малко градче, разположено там, където Сена се влива в океана. За него ми е известно само, че импресионистите творят тук известно време, че има красиво пристанище с още по-сладурести къщи в близост и дървена църква, строена от корабостроители. Нетърпелива съм да видя с очите си тези красоти.
Пристигаме по обяд в събота, което автоматично прави нещата трудни. Паркингите извън града са пълни, места няма, а имаме резервация за обяд. Оправяме се някак и сядаме да хапнем в малка уличка в центъра. Храната не ни впечатлява много, но десертите ни спечелват: най-после пробваме шоколадов мус, а чийзкейкът е умопомрачителен.
Заредени с нови сили се изгубваме в малките улички, пълни с арт галерии и магазинчета за най-различни дреболии. Марината наистина е живописно място, което гъмжи от живот.
Църквата, която датира от втората половина на 15 век, е наистина необичайна. Изцяло дървената конструкция е строена от „axe masters“ по стара викингска технология, а таванът изглежда като обърнат наобратно кораб. Камбанарията е изнесена отделно, защото камбаните са били твърде тежки и е била необходима по-усилена конструкция.
Видно е, че Онфльор има още много какво да предложи, сигурно си струва да се посети и в по-спокойно време или поне рано сутрин / по залез. Следобедът напредва, затова се отправяме към Етрета.
Етрета също е емблематично нормандско място. Било е фон в много книги и филмови продукции със запомнящата се форма на Алабастровите скали, брега с обли камъчета и живописната си красота.
Туристическа атракция е и къщата на прочутия герой от книгите на Морис Льоблан Арсен Люпен, но не това е целта днес. Аз съм любопитна да се потопя в Градините на Етрета, които в сегашния си вид са творение на Alexandre Grivko – ландшафтен архитект, който преосмисля изцяло концепцията на градините и преди няколко години ги реконструира в сегашния им вид.
Градините са аранжирани с мащабни композиции от растения, чиято форма е вдъхновена от нормандския пейзаж – вълни, морски водовъртежи, скални формации и арки. Сред растенията в пълна хармония са разпръснати модерни скулптури, сред които за мен се открояват две – Drops of Rain и Until The Word is gone.
Drops of Rain е впечатляваща инсталация с огромни кръгли топки, разпръснати ефектно сред зеленината. Идеята е израженията на лицата да пресъздадат различните „настроения“ на океана.
„Капките“ са изработени от испанския артист Samuel Salcedo.
Until The Word is gone е дзен инсталация от керамични скулптури, които висят от дърветата и придават на мястото почти извънземно излъчване.
Преживяването в люлката, която е сред теракотената инсталация, е така магично, медитативно и сякаш на забавен каданс – рядко изпитвам такова усещане за покой и сливане с природата наоколо. Истински подарък за рожден ден.
Градини като тази са моите места. Мога да остана тук с часове сред това вълшебство от зеленина, изкусно ландшафтно изкуство. Сетивата ми се наслаждават и радват, и възторгват.
Преди да се спуснем към Алабастровите скали, оставаме за кратно на хълма до градините. Много художници, включително Моне, прекарват тук часове, вдъхновени от пейзажа, работейки над платната си. Напълно ги разбирам.
После слизаме до брега, за да направим изкачване до върха на скалите, където се разкрива живописна гледка към океана и се вижда цялото великолепие на Етрета. Това наистина е величествено и вдъхновяващо място.
Към десет вечерта, тотално каталясали, яхваме колата наобратно и след полунощ финишираме този изпълнен с прекрасни впечатления ден.
Денят на рождения ми ден е понеделник, но през цялото време имам чувството, че е неделя. По чисто съвпадение днес в кухнята един след друг се готвят различни десерти и ухае изкусително и неустоимо. Имаме подготвена от предния ден импровизирана баклава с местни кори от шеф Алекс, Лоран прави двойна доза Gallete des rois, Кира прави пай с круши, а накрая се включвам и аз, с моите няма-какво-да-им-сбъркаш-сладки, и си имам незаменим помощник в лицето на Марта, която пълни топчетата тесто със сладко от смокини (и докато не гледам – две с нутела 🙂 ).
Всички съ-обитатели на замъка са изключително мили, набрали са ми букет от хортензии и рози и в кухнята цари захарна еуфория.
По-късно вечерта се събираме около лагерния огън на коктейли и маршмелоус, пишат ми малки пожелания на листчета, които след като ми прочитат, хвърлят в огъня, за да им даде той енергия. Чувствам се безкрайно благодарна и развълнувана от този специален ден. Определено ще остане завинаги в кутията с прекрасни спомени.
Чаровното средновековно градче е известно с The Tapestry of Bayeux и с впечатляващата си катедрала. Тъй като имаме време само за обяд, музеят с историята на Уилям Завоевателя, избродирана на 70 метровата бродерия остава за следващия път.
Ако ви е интересно, изгледайте видеото на Антоан и Колет за Байо (от 12:15 минута) и за останалите забалежителности в района.
Последните няколко дни са време за почивка и донаспиване. Програмата е сравнително лека и се настройваме за предстоящото отпътуване. Мисля си, че ще е почти невъзможно да разкажем в детайли преживяното през този месец – с цялото разнообразие от случки и истории, с всички интересни и забавни разговори с младежите от цял свят, с изследването на тотално различен начин на живот в едно доста екзотично място като замъка, в една абсолютно различна държава.
И все пак, ако трябва да обобщя – благодарна съм от дъното на душата си за възможността да си подарим този месец на обогатяване и разширяване на светогледа. С чисто сърце мога да кажа, че първото ми идване във Франция е незабравимо и сигурно ще искам да се върна неведнъж при нормандското зелено, прегръдката на необятния простор и суровата красота на океанските брегове.
