Арт разходка в музеите на Мадрид: Prado

Една от причините да избера испанската столица за близо месец пребиваване този юни, бяха музеите. Първо посетихме изключително чаровния музей на големия испански художник Хоакин Сороя (статията за него е тук). Следващата цел бяха трите големи музея Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, известни като Paseo del Arte, защото се намират в близост един до друг и са своеобразна арт разходка (ако имате сили и желание да ги обходите за кратък период от време).

На сайта на музея Тисен Борнемиса взех комбинирани билети Paseo del Arte, които свалих на телефона. Впоследствие установих, че това прави цената по-добра, но не осигурява предимство на опашките, защото билетите трябва все пак да се вземат на хартия от гишетата за билети, на които се редят всички (?!). Там се закупуват и аудио гидовете. Това го разбрахме по нелепия начин от неговореща английски мома испанка на входа на музея, след като се бяхме наредили за влизане със сканиране. Нещо в цялата тази организация (или липсата й) меко казано не ми допадна.

Прадо посетихме в съботен ден, в който времето навън беше дъждовно.

Вследствие на това количеството хора беше доста обилно. Имаше и много такива, които се шляеха из залите и изглеждаше като да убиват време, а не защото им е много интересно. Както обикновено, ние си взехме аудио гидове, които дават така необходимия контекст за някои от по-известните произведения. След което се гмурнахме в залите за няколко часа.

Проблемът с големите музеи като Прадо е, че има твърде много неща за гледане в рамките на едно посещение.

Само в постоянната колекция на музея има огромно количество творби, които заслужават специално внимание. За себе си установих, че безцелното мотаене из залите само причинява болки в кръста, глад / жажда и в един момент всичко се слива в едно (въпреки че този път бяхме много по-бавни от първия преди години и си бяхме отделили целия следобед само за това).

Другият проблем е липсата на достатъчно приближаване до картините, за да може човек да си пообщува с тях спокойно.

Нещо, което в много по-малкия музей на Сороя, е напълно възможно. Вярно е, че мащабните платна са създадени да бъдат възприемани отдалеч, но на моменти ми е любопитно да видя мазките и движението на четката отблизо. Това е целта на посещението наяве все пак. С по-популярните платна обаче е почти невъзможно, особено, ако има групи, на които им разказват подробно за произведението, както беше с The Garden of Earthly Delights на Bosch.

Ако сте решили да посетите музея, разгледайте сайта добре и предварително планирайте маршрут из залите.

С плана на етажите можете да се сдобиете като влезете. За мен лично беше важно да видя (отново) целия Гоя (на два от етажите), Веласкес, Караваджо, Йеронимус Бош. Всичко останало беше бонус и допълнителна наслада.

В музея не е позволено да се снима (нито снимки, нито видео), което донякъде е добре, защото не се губи допълнително време.

Винаги можете да направите виртуална разходка из музея обаче, като препоръчвам да е на десктоп, а не на телефона, за да виждате картините по-добре:

В документалната поредица Great Art Explained на James Payne са включени и произведения от Музея Прадо:

Hieronymos Bosch: The Garden of Earthly Delights

Diego Velaszques: Las Meninas

Очаквайте скоро и другите две статии – за музеите Тисен Борнемиса и Рейна София, за които ще има и мои видео материали.