Estrella Morente
За сетен път се убеждавам, че в предишен живот съм имала общо с фламенкото. Начинът, по който ми въздейства, е удивителен! Потекоха ми сълзи още на първото изпълнение от концерта на Естрея Моренте и не престанах да се вълнувам докрая. Изведнъж си припомних онази буйна кръв, която преди време задгърбих в себе си, тя закипя, разбушува се и поиска да закрещи. Изкъртващо, страстно, красиво, бръкна в душата ми, потече по вените и разля карминово червено и ултрамарин. Дълбокият глас на тази силна и безкрайно чаровна жена се извисяваше неистово, а с нея и моето усещане за полет. Толкова бездиханна ме оставя тази музика, толкова над нещата ме запраща, че всичко изведнъж ми изглежда нищожно и маловажно. Целият се превръщаш в драма, в плющящите ресни на огромния шал, във воланите, втъкали страст и тъга, и радост, и всичко, що е между тях. И чуваш собствения си пулс, който се слива с тропота на налчетата и пляскането на кастанетите, в синхрон с плача на китарата.
Мигове неописуема наслада.
Благодарна съм за тях. о, как само съм благодарна!
