Тъъй.. нова година, като чисто бяло платно. Какво ще нарисувам на него? Кой знае? Не ми остана ред да напиша пост за отминалата 2017 (защото последните 4 дни от нея смело се впуснах в пребоядисване на ателието), но беше добра година. Наситена. С хубави и не-толкова-хубави дни. Със свършена безценна вътрешна работа, с пътешествия, с учене да казвам Не, с почти изцяло реализирани картини, с мъдрост, придобита по трудния начин, с низ от малки, но толкова прелестни моменти, със споделени „обикновени вълшебства“, както ги нарече един приятел. за всичко това – изпитвам благодарност. Ако научих нещо последните години, то е, че не мога и не искам да планирам. Мога само…