Отново пред камината. След една шеметна, възторжена, но и безкрайно уморителна седмица на изложбено откриване, срещи и разговори с хубави хора, физическа преумора от опаковане и разнасяне нагоре надолу и напред назад на картини и тонове каталози, е време за заслужено поемане на въздух. Докато се взирам в хипнотизиращите пламъци, се сещам за скорошната статия на Ани за нейните 101 благодарности за тази година и без да искам започвам наум да изброявам моите… Далеч не са сто и една, но са все хубави 🙂 Благодарна съм – за димящото кафе сутрин, което е моята медитация и вътрешна „оперативка“ сутрин – да се събудя на село и слънчевите лъчи да прозират…