-
От и за любими художници I
Из “Гоген” Белинда Томсън “За да оцени човек литературно произведение, той трябва да е интелигентен и добре образован. За да оцените картина или музикално произведение обаче, се нуждаете освен от интелигентност и познания за изкуството, от специална нагласа и чувствителност, които не са дадени всекиму. С една дума трябва да сте родени с усет за изкуството и макар много хора да се смятат за такива, малцина са избраниците…” Из “Oбобщени бележки” “Aз намирам всичко за поетично. В най-дълбоките дебри на сърцето си дори, толкова мистериозни понякога, също съзирам поезия. Формите и цветовете, съчетани в хармония, създават сами по себе си поезия. Размислите върху живописта на друг художник предизвикват у мен…
-
Слънчогледови интерпретации
Не съм вярвала, че може да съществуват толкова различни начина да нарисуваш слънчогледи. Ето, че може. разлиствайки миналогодишния априлски брой на The pastel Journal, попаднах на семплия, но впечатляващо слънчогледов сайт на Jimmy Wright.
-
Tom Jensen
Това са картини на Tom Jensen. Подействаха ми като голяма чаша фреш от портокал и моркови, та побързах да ги споделя. Том казва, че се е оттеглил от комерсиалната работа, за да се отдаде на творчеството по свой си начин. Което значи рисуване до зори и спане до късно.. :о) Мъничко (и съвсем благородно) му завидях.
-
Споделено за изкуството – част II
Lisa Call за жертвите, които правим за изкуството: „Преди няколко години някой ме попита какво бих жертвала, за да се занимавам с моето изкуство. Първата ми мисъл беше, че не бих искала да жертвам каквото и да било. Разсъждавах така: щом имам избор, просто избирам каквото искам и резултатът не е „жертване”, а просто избиране. Естествено, че ми се беше случвало да се откажа от някои неща в полза на време и средства за арт нещата, които правя, но никога не съм го смятала за „жертва”. Звучи ужасно негативно. Затова издирих определението и в един момент се оказа, че „жертва” може би все пак е правилната дума. Жертва: a: отказ…
-
„Modigliani“
Връщам се в София отпочинала, заредена, позитивна, сякаш поела въздух на дълбоки, живителни глътки от топлината на камината и тишината на уединението. Готова за нови битки и подвизи. Представянето на книгата завихри такава позитивна енергия, че усмивката не слиза от устните ми. Надскочих чисто физическата умора, и във вените остана да тече чистото сладко усещане за смисъл. Радвам се на нещата, които създавам, по детски, по мъничко на инат на този прагматичен свят. Там, откъдето извират сънищата, картините, цветовете, силата, нежността, има още много. нарича се… магия. Или реактивен двигател. Както го определя един приятел (който знае добре за какво става въпрос :о)… Та сега, усещам с напоителна сила сладостта на…
