Elvis – какво великолепие! Мислех си, че в Бохемска рапсодия Рами Малек прави изкъртваща роля като Фреди Меркюри, но превъплъщението на Остин Бътлър издига нещата до съвсем ново ниво.Всъщност цялата продукция на Баз Лурман очаквано е достоен трибют към огромния талант на необикновеното южняшко момче, пленено от омаята на чернокожите ритми и превърнало се в безсмъртна икона.Признавам, че не подозирах нищо за бизнес страната на кариерата му. Интересен подход е разказвачът на тази “приказка” да е своеобразният “злодей” в самата нея (брилянтен както винаги Том Ханкс), защото нищо в живота не е черно-бяло, всичко е въпрос на избор и къде те отвежда той…Филмът е някак разделен на две: първоначалния вихрен…

Julia – с огромно удоволствие погълнах първия сезон на сериала. След всяка серия се усещах усмихната и вдъхновена по гъделичкащия начин, който ти сочи, че си се докоснал до нещо магично. Нямам идея доколко филмът е базиран на истински факти и откъде започва художествената измислица. Честно казано, не е и толкова важно. За мен важното е дълбочината на историята, многопластовостта й, изпитанията, предизвикателствата и драмата, които съпътстват известността, но и колко безценно е да бъдеш себе си и бидейки себе си, да променяш животи. Eiffel – отново, факти и художествена измислица се смесват в този “биографичен” поглед върху създаването на Айфеловата кула, която безспорно ще погледна това лято с други…

King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди. Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било. И все пак това е почти непоносима за…

Много исках първият пост за тази година да е оптимистичен, зареждащ и вдъхновяващ, затова събрах ресурсите, които напоследък са спасяващи за мен, действат ми успокояващо, размечтаващо и най-вече – носят ми надежда. Най-важното, за да посрещам сутрините с усмивка и желание за живот. Brene Brown on Netflix – по празниците се сдобихме с препълнения със съдържание канал и бая време ми отнема да намеря бисерите сред баластрата, но презентацията на Брене е истинско бижу! По-скоро stand-up комедия, отколкото нещо сериозно, това е брилянтен начин да поднесе смилаемо тежки теми като уязвимостта, срама и дискомфорта да си в светлините на прожекторите. Както съм казвала и друг път: тя е национално съкровище.…

Shadow and Bone – тъкмо си помисля, че с толкова съдържание напоследък, вече няма какво оригинално да бъде създадено и бивам сериозно опровергана.Сериалът е създаден по книгите на Лий Бардуга, която е сътворила оригинална и завладяваща фентъзи вселена, ситуирана в близки на нас географски ширини и си има всичко: и интересна история, и магия, и гриша с различни “способности”, и Повелителка на Слънцето, и една Гънка, която е еманация на Злото. Музиката също е забележителна, а книгите са издадени и у нас. Succession – трябва да призная, че едва изгледах двата сезона, въпреки притегателната мощ на сериала, рекламиран като “HBO отговора на “Billions”. Въпреки че нещата очевидно са силно преувеличени…