Категорично един от най-добрите сериали, които съм гледала напоследък. Брилянтен сценарий по книгата на Celeste Ng, покъртителна игра на двете торнада Рийс Уидърспуун и Кери Уошингтън, както и на целия тийн състав. Драма от висша лига, в която всяка сцена е за паузиране, анализиране, размисляне и смилане, докато от ескалиращата лудост изкристализира дълбоко разбиране и болезнена мъдрост. Няма една вярна гледна точка. Всички сме продукти на решенията, които вземаме, на изборите, които правим, на отговорността, която (не) поемаме, на тайните, които пазим. И на драмата, от която оцеляваме.Откакто продуцира, Рийс прави много успешни партньорства и проектите й са все по-силни, смислени и запомнящи се. Много, много добър. Двата епизода от…

Известно време подминавах този сериал, въпреки високия рейтинг, защото плакатът на първи сезон ми изглеждаше твърде брутално. Обаче явно му дойде моментът и въпреки бруталността, която си я има, не мога да си изкривя душата – сериалът е много добре направен и засмуква на макс… действието се развива 24 век, когато хората са намерили начин да прехвърлят съзнанието си в различни тела (приемници) и богатите на практика стават безсмъртни. В центъра на събитията е един елитен боец и неговата голяма любов, която оцелява буквално векове. Много добра идея за това, как човечеството изобщо не е готово да живее в безсмъртие и как високите технологии трябва да вървят успоредно с морално…

The Big Bang Theory – никога не съм била почитател на ситкомите (дори бих казала, че гледаме само драми и тежкотии като сериали), но трябва да призная, че с този безусловно капитулирах: така лятото мина нахилено и в компанията на доктор Шелдън Купър и nerd-овско обкръжение. След като глътнахме всички 281 епизода, вече така се бях пристрастила, че изгледахме и една купчина интервюта, кадри „от кухнята“ и с умиление се залепихме за „Young Sheldon“, който макар и не толкова изкъртващ, дава добро обяснение за повечето странности на д-р Купър. Rocketman – филмът за живота на сър Елтън Джон (продуциран от самия него) за жалост някак мина почти незабелязан сред шумотевицата…

Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. Но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. В интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти „от кухнята“, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. Бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA. Green Book – брилянтен, наистина брилянтен. и Виго Мортенсен, и…

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че „той всъщност не съществува“. А пък накрая каква готина изненада има… 😉 Ето какво друго се надипли напоследък: За романтичните натури: The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги…