Доста време мина от последния ми купесто-сериален пост, та да опресня пейзажа с още пристрастяващи неща: Good Behavior – харесах Лети още в първия епизод. И него го харесах, с аржентинския му секси акцент. И двамата ги харесах, че и химията между тях. Толкова ги харесах, че погълнах десетте серии за три дни. Има нещо магическо, когато се идентифицираш по някакъв неопределен начин с героинята, сякаш й влизаш в обувките и разбираш всичко: и усилията, и уязвимостта, и сбъркаността, и невъзможността да се задържиш над водата, и превключването в artistic lying mode, за да оцелееш… Тя е красива, но не перфектна, по-скоро земно ефектна. Близка някак. А мрачността и впускането…