-
„La La Land“
Красив, old-school, романтичен до безобразност. За мечтите и смелчаците, които самоотвержено ги следват, no matter what. За всички, които обичат. И са готови да платят цената. Welcome to La La Land.
-
„Blue Jay“
Красив. романтичен. черно-бял. прекрасно докосващ. който е оставил в миналото си нещо недовършено, ще го усети и съпреживее.
-
„The Legend of Tarzan“
Напоследък всички въздишат по романтиката на „Me before you„, но на мен „Легендата за Тарзан“ някак по ми легна на сърцето. Батални сцени из джунглата, класически злодей и също тъй класически секси герой, страстна любов, битка за справедлива кауза, щипка чувство за хумор и накрая – Better love на Hozier. Все правилни съставки, поне за моя тип романс.
-
„Японският любовник“
Харесах си Исабел Алиенде преди много години, когато излезе филма „Къщата на духовете“ и бях толкова впечатлена, че потърсих книгата й и още тогава бях запленена от характерното й тънко чувство за хумор, с което умее да пресъздава драмата. Не мога да определя книгите й като литературни шедьоври, но увлекателните нишки на разказите й, с които неусетно те въвлича в историята, са като приказките на Шехерезада – потъваш в тях и не можеш да спреш да ги поглъщаш до самия им край. Така беше със „Сборът на дните“, със закачливата кулинарно-еротична „Афродита“, с „Паула“, в която тя споделя трагедията от загубата на дъщеря си, така бе и сега, с „Японският…
-
„Before we go“
Няма как да не приветствам излизането на Крис Евънс от всеизвестното амплоа на комикс герой и то с романтичен, приглушен, почти театрален проект, чийто декор е самият Ню Йорк. Филмът е режисьорски дебют за актьора и проследява една от онези „случайни“ срещи, които имат силата да променят ако не целия ти живот, то поне отношението ти към важни неща в него. Повечето от нас са имали подобни преживявания (макар и не в Ню Йорк), затова и идентифицирането с героите е някак леко и естествено.
