15 април – Гранада Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. Приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.…

Докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. Пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. Тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке. 14 април – Ронда Този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. Беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. Може би подобни места има някъде в Азия…

Днес е горещ и вълнуващ ден, защото предстои да стигнем в Севиля – столицата на Андалусия. По пътя очите ни се радват на великолепния простор и безкрайните парцелирани поля. Усещането е, че ти е широко на душата. Тъй като тук ще спим извън града, първо се отправяме към Салтерас – малко градче, изглеждащо като вилна зона, в която сме наели хасиенда. Желанието ни да хапнем преди да започнем разглеждането на Севиля, предизвиква повдигане на вежди у Имакулада, нашата домакиня (какъв обяд, едва 13ч е?!), но все пак ни упътва към местната Meson La Bodega. Очакваме някоя малка селска кръчма срещу бензиностанцията, а всъщност откриваме достолепен комплекс с красива фасада и…

След още една нощ в Мадрид, най-после се отправяме към Андалусия. нетърпелива съм да усетя южната атмосфера на Испания, която дори от разстояние ме е вдъхновила за толкова картини. Всъщност от днес започва истинското предизвикателство – всяка вечер ще спим в различен град и темпото става още по-интензивно. 4-часовия път по магистралата не се усеща. Движението е натоварено, всички карат успоредно в двете ленти, но в рамките на ограниченията и се придвижваме доста бързо. По пътя опитваме първата тортия (tortilla espanol), а гледката е красива: обширни поля, хиляди акри с маслинови дръвчета, тук – там бели къщи, сгушени сред кипариси или тъмнозелени дървета под огромно синьо небе. 12 април –…