Наистина не съм предполагала какво количество умора за години назад е била полепнала по мен и ми е тежала като одеало, напоено с тонове вода. Осъзнавам го по странен начин, докато отново сме във Франция, но този път сме (по френски) бавни, неамбициозни и жадни за тишина и дълбок, пълноценен сън. Идеята тази година е изследваме още от Нормандия, затова сме наели кола. Юли този път обаче е по-дъждовен и хладен от миналия и много от дните просто се отдаваме на жадувана почивка и нищо-не-правене, каквито отдавна не могат да ни се случат в града. Официалната програма включва една седмица в шатото, в което бяхме миналата година и две седмици…

Продължаваме изследването на испанските земи с поредната дестинация, този път – Малага. Избираме мястото с едно наум, че е може би е една идея по-популярно за нашия вкус, но пък тристата слънчеви дни в годината, храната и изобилието от музеи наклоняват везните в полза на Costa del Sol. Няколко думи за Малага. Градът се намира в южната част на Испания и има древна история. Своя отпечатък тук са оставили финикийци, римляни, вестготи, маври. Това се усеща и до днес, в леко еклектичната архитектура и атмосфера. Тук е родното място на Пабло Пикасо и, както става ясно от предварителните ми проучвания, на актьора Антонио Бандерас. Ние летим с Bulgaria Air и…

Докато пребиваваме в Нормандия и в частност в Chateau De L’Isle Marie и въпреки статиите, които упорито твърдят, че на всяка цена да се избягва юли и особено укенда за посещение, в една от съботите се отправяме на организирано от шатото еднодневно пътешествие до Le Mont Saint-Michel. Мястото се намира на границата между Нормандия и Бретан и примесената с легенди история разказва, че възниква в далечната 708 година след като епископът на Авранш, Сен Юбер получава множество видения на архангел Михаил в съня си.Първоначално той построява малък параклис за почитане на архангел Михаил, но островът бързо се превръща в място за поклонение и през 966 година на върха на скалата…