Съвсем не в списъка с толкова бленувани дестинации (може би, защото е подозрително близо и изглежда твърде лесно, та е открито пренебрегван), Белград се оказва приятна за откривателския ми дух изненада. Последният модул от EMBA на половинката е поводът за трите интензивни и наситени със забележителности дни, мускулна треска от ходене и запомнящи се кулинарни преживявания. Името на града произлиза от варовика, с който римляните са строили крепостите си. През Белия град живописно се пресичат две реки – Дунав и Сава, а мястото помни история от много векове назад. в днешно време Белград е жив, с младежки дух, гостоприемен. Въпреки че наследството от соц-времената са все още видими, Старият град…

Както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души. И така: Поемаме към Истанбул за трети път. Първият път беше с автобус, втория – със самолет. Сега сме с колата. Порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. След границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. Чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен…

15 април – Гранада Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. Приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.…

Докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. Пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. Тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке. 14 април – Ронда Този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. Беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. Може би подобни места има някъде в Азия…

Днес е горещ и вълнуващ ден, защото предстои да стигнем в Севиля – столицата на Андалусия. По пътя очите ни се радват на великолепния простор и безкрайните парцелирани поля. Усещането е, че ти е широко на душата. Тъй като тук ще спим извън града, първо се отправяме към Салтерас – малко градче, изглеждащо като вилна зона, в която сме наели хасиенда. Желанието ни да хапнем преди да започнем разглеждането на Севиля, предизвиква повдигане на вежди у Имакулада, нашата домакиня (какъв обяд, едва 13ч е?!), но все пак ни упътва към местната Meson La Bodega. Очакваме някоя малка селска кръчма срещу бензиностанцията, а всъщност откриваме достолепен комплекс с красива фасада и…