Продължаваме изследването на испанските земи с поредната дестинация, този път – Малага. Избираме мястото с едно наум, че е може би е една идея по-популярно за нашия вкус, но пък тристата слънчеви дни в годината, храната и изобилието от музеи наклоняват везните в полза на Costa del Sol. Няколко думи за Малага. Градът се намира в южната част на Испания и има древна история. Своя отпечатък тук са оставили финикийци, римляни, вестготи, маври. Това се усеща и до днес, в леко еклектичната архитектура и атмосфера. Тук е родното място на Пабло Пикасо и, както става ясно от предварителните ми проучвания, на актьора Антонио Бандерас. Ние летим с Bulgaria Air и…

Докато правех проучвания за острова, ми направиха впечатление твърденията, че това място не е като никое друго. Казах си, какво пък толкова.Действително обаче, Малта или поне частта от нея, която успяхме да видим, е неповторима амалгама от арабска и западна култура и архитектура, която прави пейзажа и атмосферата наистина уникални. В моите очи Малта прилича на стара лачена дама, наплъстила тонове грим, които протяжно се ронят и разказват истории. Мястото е еклектично, хаотично, преживяло и обрулено.Десетките народности, владели това стратегическо парче земя или минали оттук към Светите земи, са оставили трайно своя отпечатък. На острова се чува всевъзможна реч, която се смесва със странно звучащия малтийски – интересна смесица от…

На следващия ден сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). Този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. Избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок. Днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката. Опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse). Иначе…

И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂 Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането.  Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20…