-
Много култура, много нещо
Три неща белязаха изминалата седмица като изключително постижение за културтрегерството ми – изложбата на Пиер и Жил, Нощта на музеите и Преживяването, наречено Кайли. Изложбата в Софийска градска бе наречена уникална в програмата на Френския културен институт. Двойка френски артисти – фотограф и художник, творят доста странни, екстравагантни и близо до кича произведения на изкуството, в доста от които най-забележителното е … рамката. Честно казано не очаквах че към Нощта на музеите ще има такъв интерес, но той беше очевиден. Това, което ние успяхме да видим, беше наистина уникалния парк в двора на външно министерство (жалко, че нямам голям афинитет към скулптурите), част от постоянната експозиция на галерията за чуждестранно…
-
Терзанията на един контрабасист
Още като видях рекламната листовка за спектакъла и възкликнах: Това ще е нечовешко изпълнение! И за моя радост очакванията ми се оправдаха – за два часа трите реда гости на камерната сцена в Народния попадат спонтанно, леко, като споделяне и мощно като звуци, в света на един изтерзан от собствената си личност и живот контрабасист от Държавната немска филхармония. В ролята на контрабасиста е Валентин Ганев. Трябва да призная, че това уви е първото ми съприкосновение с актьора, който ми достави огромно удоволствие с играта си. Той просто се е сраснал с ролята и прави великолепно изпълнение. Сложна музикална съдба (както сам просъсква с отвращение), за добро или лошо проникнат…
-
„Клюки от ада“
Толкова обичам петъците, които с нещо силно и вдъхновяващо дават начало на хубав и смислен уикенд! Този път причината да възкликна така е постановката „Клюки от ада“ в Сълзата, от която наистина ти потичат реки от сълзи (от смях), така, както се лее изведро талантът на тримата актьори на сцената. Не мога да си спомня от коя година не бях гледала Ивайло Христов, но бързо си припомних за какво „явление“ става дума! Само ще издам, че играе умрял гей, за останалото, търсете билети! Деляна Хаджиянкова и Васил Михайлов са достойните партньори в тази „адска“, но затова пък супер забавна комедия. Силно препоръчителна за трайно усмихване!
-
Вражалец*
Да си призная, не съм вярвала, че някога ще ми се случи да прегракна от смях, но ей го на, случи се. „Вражалец“ е постановка един път, природно бедствие, разбиващо от смях, няма празно нито за минута, талант и смях се леят като изведро при това непрекъснато. струваше си чакането, че и борбата за билети (последните два на последния ред) и то 4 месеца, ясно защо свършват още първия ден – то това преживяване енергийно си е като 3 дни на СПА! Комбинацията на Димитър Рачков като безкрайно тъп селски кмет и Любо Нейков в ролята на алчния поп определено е смазваща и само с виждане става ясно за какво…
-
„Вечеря за тъпаци“
„Всеки от нас в определен момент е кретен, дебил, тъпак или луд. С други думи, нормалният човек е този, който в разумно съотношение съдържа в себе си всички тези съставки, тези чисти типове. Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя си сладоледа на челото, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Влиза във въртяща се врата срещу движението. Дебилът е по-сложно нещо. Той е социално поведение. Дебилът е много търсен, особено в светските среди. Притеснява всички, но после дава храна за разговори. В положителната си форма става дипломат. Говори извън чашата, когато гафът е направен от други, успява да измести темата. Той е от видовете, които са на път…
