Тежък за гледане, но при всички случаи a must. За пристрастяването като една всепоглъщаща и унищожителна черна дупка, за борбата, която е непосилна, грозна и нечовешка, за срама, гнева и отчаянието, за границите, търпението и безкрайно разтегливата материя, наречена обич..И изобщо, за целия ад на зависимостта…Толкова се радвам, че Стив Карел не застина в клишето на комичните роли, а разгръща таланта си в драмата. А за Тимъти Шаламе какво мога да кажа, освен – толкова е даровито това момче и толкова смислено и зряло звучи по интервютата, че нямам търпение да видя следващите му проекти. По истинската история и книгите на Дейвид и Ник Шеф.