Сигурна съм, на всички ни са се случвали онези интересни съвпади, в определен момент от живота към нас да дойде точното нещо (човек, книга, послание, урок), от което се нуждаем, за да избистрим идея, да намерим потвъждение за дадено решение или че просто сме на прав път.

Така се случи с мен и книгата на Мари Форлео (на български се казва “Винаги има решение”) – попадна в ръцете ми малко след като в мен изкристализира желание за огромна промяна в няколко посоки, която нарекох The Two-Year Project и която ще бъде невъобразимо предизвикателство за мен на всички нива.

Continue reading „Винаги има решение“ at Acrista Cafe.

Едно от нещата, които поддържаха и продължават да пазят здравия ми разум през тази странна година, със сигурност са подкастовете*, които следя. Споделям ги с огромно удоволствие, защото те са доказателство как технологиите скъсяват дистанцията и дават възможност да се докоснеш до изумителни личности, артисти, писатели, мениджъри, лидери, визионери и да почерпиш от извора. Тук е моментът и да споделя, че абонаментът ми за Pro версията на Spotify се оказа едно от добрите решения тази година – достъп до безкрайно количество музика и качествено съдържание без реклами – това към днешна дата е направо лукс.

Unlocking us – Brene Brown

Откакто преди няколко години гледах TED презентацията на Брене за уязвимостта, не съм спряла да поглъщам с възхита книгите й, интервютата й, гостуванията й в други подкастове и предавания.

Continue reading Подкастове, които следя at Acrista Cafe.

Има дни, в които осъзнавам, че ми е все по-трудно да изваждам красиви неща от себе си… не защото не са там, а защото битието под всякаква форма ми влиза ребром и се опитва да вземе превез, и аз трябва със зъби и нокти да отстоявам онази, непрекосновената територия на сътворяването: на приказното, на финото и деликатното, от което се раждат картини.. Много пъти ме питат в интервюта неприятното клише: какво ви вдъхновява? Да си призная, трудно е това с вдъхновението. И все по-трудно става в този клокочещ бълвоч от информация, сивота в ежедневието и липса на елементарна култура в почти всяка област от живота.

Continue reading Oprah’s 2020 Vision Tour at Acrista Cafe.

Последният ми пост за тази година е своеобразен празничен подарък за идната година, която се надявам да е щедра и изключителна за всички.
Идеята за публикацията ми хрумна след като този месец присъствах на TEDex Women Сердика и останах крайно разочарована от организация и съдържание (с малки изключения).
Истината е, че в днешно време има безкрайно много ресурси, които са достъпни онлайн, безплатни са и обогатяващи, стига човек да знае английски и да е достатъчно дисциплиниран да изравя търпеливо перлите сред тоновете информация.

И за да съм конструктивна, споделям тук някои от каналите в Youtube, които следя и които периодично ми носят срещи с интересни и опитни хора, нови идеи и посоки за израстване, валидиране на собствения опит, информация за нови книги, филми и събития и какво ли още не.

Continue reading Обогатяващите ресурси at Acrista Cafe.

След като припознах минимализма като (желан) начин на живот, беше просто въпрос на време да попадна на другата философия от подобен характер – есенциализма. Нейният „идеолог“ и автор на книгата „Essentialism: The Disciplined Pursuit of Less“ Грег Макюън споделя основните й идеи в доста интервюта и с много чувство за хумор, но аз лично си харесах това, което публикувам по-долу, защото ме заинтригува приложението на essentialism-a и в професионалния живот, не само като средство за личностно развитие.

Общо взето идеите са следните:

• елиминиране на несъществените неща
• фокусиране над същественото (за нас като личности и като компания)
• дисциплиниран стремеж към „по-малко“, но „по-качествено“
• ако нещо не е категорично Да, то е категорично Не
• ако сам не приоритизираш живота си, някой друг ще го прави вместо теб!

Continue reading Фокусиране над същественото at Acrista Cafe.

Винаги съм смятала, че чувствителността ми не е слабост (въпреки че понякога може да е твърде досадна и усложняваща живота), напротив – възприемала съм я като дар, който ми дава възможност да улавям най-фините трептения на света, и с това – да го усещам и разбирам по-добре и да го интерпретирам красиво в нещата, които създавам.

С напредване на годините обаче установявам, че някъде по пътя чувствителността ми (да не се бърка със срамежливост) се е изострила до свръх-сензитивност, която от дар, на моменти се превръща в истинско проклятие… всичко, което останалите хора възприемат като шум, вибрации и обща атмосфера, аз възприемам в пъти по-силно и по-дълбоко.

Continue reading Свръхчувствителност at Acrista Cafe.

Тези дни си дадох сметка, че тази година за мен стават десет години (!) откакто (подобно на всички останали) се закачих за манията, наречена социални мрежи. Десет години! Колко много неща се промениха като поведение, създадоха се егати безумните навици… Напоследък покрай темата за минимализма, която все повече припознавам като своя, се опитвам да гледам (на нюзфийда) малко по-отстрани, да не се поддавам на масовото зомбиране (каква беше вашата година във фейсбук, холи крап) и понеже от известно време насам усещам една трайно установена тенденция, искам малко да погравитирам около нея. А тя е, за усещането, че над главите ни има похлупак от задушен, сгъстен въздух, който ни пресира ежедневно, ежеминутно, непрекъснато.

Continue reading Под натиск at Acrista Cafe.

Колкото повече нараства консуматорската истерия и информационната какофония около мен, толкова повече се интересувам от минимализма като начин на живот. Наскоро добавих видео канала на Matt D’Avella и започнах да се връщам към идеите за драстично разчистване и освобождаване от всичко (ама всичко) излишно. всъщност тази концепция ми е близка от години. Аз съм от редовно изхвърлящите и преподреждащи OCD* -та, защото иначе не бих могла да функционирам нормално.
Фен съм на минимализма в архитектурата, интериора, модата и нещата в гардероба, устройствата и отношенията. Изпитвам истински ужас от вещоманията, плюшкин-щината, старинните интериори със задушаващите мебели, манията по количества обувки, а магнитчетата по хладилниците ме хвърлят в откровен потрес.

Continue reading Минимализъм at Acrista Cafe.

Потребител съм на фейсбук от самото излизане на платформата. през годините я използвам предимно за популяризиране на страницата с картините и за целта съм наляла хиляди евра, което от своя страна ми позволи да достигна до хиляди хора.
Напоследък обаче потребителското ми изживяване и ефективността започнаха стремително да се насочват надолу заради „дреболии“ от типа:

– непрекъснати проблеми с boost -ване на постове, в които има някое голо рамо (!) тоест не одобряват рекламата, като обосновката е, че противоречи на политиката им да няма голота и провокативен материал в рекламите, но не отчитат, че алгоритмите са безумно направени и режат на общо основание
– обжалването на тези често неверни безумия вече остава без отговор (все имам отворен case от 23.11…)
– нарастването на рекламите до невъзможност, множеството бъгове и постоянни промени, които обаче не водят до подобряване на ефективността, а до увеличаване на фрустрацията
– пълният с глупости фийд от типа „Спомени“ от преди сто години и Каква беше вашата година в снимки…
– склонността да се премахват профили, ако някой те репортне, без никакво усилие да се разследва има ли наистина причина или не
– все по-скучното съдържание на споделяното от „приятелите“ (като се има предвид, че съм с доста прецизиран брой добавяния, скрила съм всички възможни недоразумения, новини и черна хроника).

Continue reading It’s your choice at Acrista Cafe.

Oh, man… Дълъг, смислен, проникновен и много докосващ разговор на Мари Форлео с Тим Ферис. За бизнес нещата е ясно, но съм истински впечатлена и респектирана от смелостта и непринудеността, с която споделя толкова, толкова лични неща…

Continue reading Тим Ферис в разговор с Мари Форлео at Acrista Cafe.

Ако сте гледали филма Wild с Рийс Уидърспуун, то Черил Стрейд няма да ви е съвсем непозната. Филмът е създаден по нейната едноименна автобиографична книга, която след това е последвана от още няколко. Черил гостува на Мари Форлео с един емоционален, мъдър и докосващ разговор:

Continue reading Мари Форлео разговаря с Черил Стрейд at Acrista Cafe.

Ако си мислите, че само в женски разговори се обсъждат теми за самоусъвършенстване и осъзнат живот, този разговор ще ви покаже, че съвсем не е така. Tim Ferriss е на гости на Chase Jarvais и си говорят за медитация, сутрешни и вечерни ритуали, вътрешни гласове, експерименти с абсурдни идеи, проекти и творчески страдания и изобщо, нещата от живота.
90 минути добре инвестирано време.

Tim Ferriss on TED

Continue reading Tim Ferriss гостува на CreativeLive at Acrista Cafe.

Какво може да се каже за Опра? Че е една от най-известните жени в света? Че е успешна по всички определения за успех и то в различни посоки? Че е осъзната, с прекрасно чувство за хумор? Всичко изброено и още много. Този разговор ми достави невероятно удоволствие точно, защото тя е извън обичайното си амплоа на водещ и от нея едновременно струи духовност и прагматизъм.

Continue reading Oprah Winfrey at Stanford School of Business at Acrista Cafe.

Един разговор за най-новата й книга, който само затвърди респекта ми към Елизабет Гилбърт – изключително естествена, земна, с поразително чувство за самоирония. Както я нарече Мари Форлео, истинско съкровище.

Continue reading Мари Форлео разговаря с Елизабет Гилбърт at Acrista Cafe.

„It is not the critic who counts; not the man who points out how the strong man stumbles, or where the doer of deeds could have done them better. The credit belongs to the man who is actually in the arena, whose face is marred by dust and sweat and blood; who strives valiantly; who errs, who comes short again and again, because there is no effort without error and shortcoming; but who does actually strive to do the deeds; who knows great enthusiasms, the great devotions; who spends himself in a worthy cause; who at the best knows in the end the triumph of high achievement, and who at the worst, if he fails, at least fails while daring greatly, so that his place shall never be with those cold and timid souls who neither know victory nor defeat.

Continue reading В светлините на прожекторите at Acrista Cafe.

След като изгледах няколко видео материала на Брене Браун, не можах да се стърпя и намерих две от книгите й. За мен нещата определено не са нови, но е изумително как някой ги систематизира (след години изследвания) и ти ги хвърля в лицето, пък ти ако имаш смелост, нищи и анализирай себе си…

“It’s as simple and complicated as this: If we want to fully experience love and belonging, we must believe that we are worthy of love and belonging.”

“We cultivate love when we allow our most vulnerable and powerful selves to be deeply seen and known, and when we honor the spiritual connection that grows from that offering with trust, respect, kindness, and affection.

Continue reading „Даровете на несъвършенството“ at Acrista Cafe.

„The only people that never fail are those who don’t put out anything into the world.“

Все повече я харесвам тази дама… Струва си всяка минута.

Continue reading Chase Jarvis разговаря с Brene Brown at Acrista Cafe.

photo source

От известно време съм абонирана за статиите на сайта brainpickings.org. Преди няколко дни сред запазените за по-късно четене материали открих истинско съкровище: думите на Teresita Fernandez – съвременен скулптор от Ню Йорк, към завършващите Virginia Commonwealth University’s School of the Arts.
Напоследък много малко неща успяват да ме впечатлят – може би, защото плуваме сред твърде много думи, в които има твърде малко истинско съдържание… Но това, което Терезита казва, ме докосна и ентусиазира до степен не просто да харесам и споделя линка във ФБ, а да отделя време да преведа цитати от думите й за отделна публикация тук.

Continue reading Тересита Фернандез: из живота на артиста at Acrista Cafe.

Силата на уязвимостта:

и Вслушване в срама:

Continue reading Силата на уязвимостта at Acrista Cafe.