-
„Only time“
„Who can say where the road goes where the day flows only time And who can say if your love grows as your heart chose only time Who can say why your heart sighs as your love flies only time And who can say why your heart cries when your love lies only time Who can say when the roads meet that love might be in your heart And who can say when the day sleeps if the night keeps all your heart Night keeps all your heart Who can say if your love grows as your heart chose only time And who can say where the road goes where…
-
Класика на Хелоуин
„Кажи ми кога ще спра да се разпилявам. Когато приемеш факта, че за всяка секунда е определено едно усещане, не повече…“ Толкова съм залюхана тия дни, че дори след две пожелания за тиквен ден и прилепчета, които летяха на телефона ми от сутринта, не успях да зацепя, че е Хелоуин. Може би, защото настройката ми беше, че това е ден, в който сме на класически концерт и самото очакване за това го направи хубав. Цигулката и пианото са сред любимите ми музикални инструменти, но звуците, които Веско Ешкенази и Людмил Ангелов изтръгнаха от тях, се оказаха магически. Още преди да усетя, се слях с вълшебството на първата пиеса и така остана до…
-
Вълшебните звуци на Keiko
Все по-трудно намирам музика, която да привлече вниманието ми до степен, в която да преровя света за всички албуми на даден изпълнител.. Търся отчаяно нови звуци, защото слухът ми отказва да възприема слушаните до безкрай изпълнения като въздействаща емоция – те отдавна са се превърнали в мъглява, дори дразнеща част от фоновия шум. Няма случайни неща – попаднах на Keiko Matsui, докато слушах поредната станция в Last.fm. Подобен стил бях слушала преди векове, когато притежавах всички касетки на Ричард Клайдерман, но все пак е различно. Ще се въздържа от описание на музиката, защото каквато и възторженост да вложа, става само с чуване. Възхитена съм и от простичкия факт, че кориците на албумите й са близки до моите…
