• музика

    Yasmin Levy

    Първият албум на Yasmin Levy, който чух, беше La Juderia и плачещият глас на Ясмин ме покори изцяло. Това е музика, която разказва истории, разтърсва с емоция, настръхва те, залюлява те, докосва най-дълбоко скритите ти струни, изплаква тайните и загубите ти и всичко това – с неописуемо преплитане на испанските ритми с неимоверната сила на женското сърце. От албумите й си харесах цели пет: La Juderia, Tango, Libertad, Sentir, Mano Suave и с огромно удоволствие ги използвах за фон, докато рисувах няколко от картините за предстоящата изложба. La Alegria обаче буквално ме разби. yasminlevy.net Снимковият материал е намерен Google и правата са на съответните автори. Photos found on Google, copyright belongs to the…

  • музика

    Kaleo

    Едно от последните ми музикални открития – една исландска банда, чийто вокалист е като издялан от вулканичен камък и с една характерна дрезгавина на гласа, която просто ме кара да настръхвам. Сцената за клипа на най-популярното им парче е не къде да е, а … във вулкан. Повече за тях на сайта им officialkaleo.com

  • музика

    Tarja Turunen „Ave Maria“

    Разкошна и в напълно неочаквано за мен амплоа: Tarja Turunen, която признавам си, познавам единствено като бивш вокалист на Nightwish, пее класическа музика в коледното си турне. Божественият й глас разля блаженство в препълнената зала България и подейства като истински еликсир за изтормозената ми напоследък душа. Повечето време слушах със затворени очи, докато от тях си се стичаха сълзи. И въпреки че са писани толкова Аве Марии, нейната композиция бе безспорна кулминация. Не мога да не споделя малко впечатления от публиката: не знам защо хората масово си мислят, че инструменталите и не напълно затъмнената зала са нещо като междучасие и тогава настъпва момента за обсъждане и шушукане. Абсолютно недопустимо е,…

  • музика

    „Тристан и Изолда“

    Когато бях малка, вкъщи имаше една дебела Книга за операта. От четене и разгръщане беше станала на нищо, но пък бях понаучила повечето либрета наизуст (сигурно оттогава е тази моя любов към драмата)… Вкъщи се слушаше опера – дядо ми, майка ми, вуйчо ми. Водеха ме на постановки като дете, после ходех често като студентка. И сега, понякога си пускам избрани арии и сядам на пода в ателието, и като погледна оттам през прозореца виждам само небе… За операта трябва нагласа – поне аз не мога да я слушам току така… Та днес празнувах необичайно – с „Тристан и Изолда“ в Операта :о) Признавам, че ми беше много любопитно. Не…