Оогромният талант идва с огромен натиск. Когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… „Ейми“ е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… Но я е лишила от силата да го понесе и развие. Гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… Много пъти съм се питала дали всички твочески личности се „хранят“ от драмата и Ейми ми се струва класически случай. Жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на

Oh, my, oh, my! Първо се смях, после ми текоха сълзи, после възклицавах OMG, OMG… После нещата станаха драматични и ме накараха да се замисля… Дали съществува такова нещо като „реалистична“ представа за нас самите и способностите ни, дали ако правим това, което обичаме (независимо дали сме добри в него или не), това е достатъчно, за да подхранва живеца ни… И дали любовта и богатството дават право да издевателстваш над изкуството и слуха на публиката?… Брилянтна Мерил Стрийп. Просто великолепна! Да можеш да пееш вярно и красиво и да се налага да пееш брутално фалшиво заради музикалните стремления на героинята си е истинска форма на висш пилотаж. За сетен път…