-
Добре дошли на Идра
Докато прекарваме лятната си ваканция на о. Порос, решаваме да „отскочим“ до близкия остров Хидра (Hydra) или по-скоро Идра, както му казват местните. Той е само на половин час с бързия ферибот и пристигаме около обяд. Ето и видеото от този ден на пътешественическия ни канал в Youtube Wanderlust Cookies 🙂
-
Ваканция на остров Порос в Гърция
Понеже (като едни възрастни хора, хихи) вече не понасяме нито жегата, нито тълпите, проучването ми за море за годишния ни отпуск започва още февруари, и ми отнема доста време. Изискванията са доста: да е достатъчно на юг, за да става за плаж в края на май, да не е нужно да наемаме кола; ако е с директен полет, чудесно; да има интересна ивица за гмуркащия се Саш, да е тихо, живописно и с хубава храна. Първоначалните идеи за Майорка, Менорка и Аликанте отпадат, защото не се класират по някои от тези критерии. В крайна сметка, благодаря ти за прекрасната идея, Инче!, се спираме на о. Порос (да не се бърка…
-
Среща със себе си
Като замигат батериите ми на червено и започна да генерирам само „безсмислени“ мисли (и гремлините превземат нервозния ми мозък), пътуването става животоспасяващо и може би единственото решение, способно да ме извади буквално от коловоза. Да пътувам сама пък е особено удоволствие, защото е нещо като подарък към мен самата – тогава не говоря много, ясно чувам мислите си, подреждам се, заземявам се и политам едновременно, виждам нещата по-мащабно и отстрани, размечтавам се, не следя времето, глезя се и си доставям си радост съзнателно: в този случай например бе дълга разходка по брега, докато кецовете ми се пълнеха с пясък и взиране в хоризонта, докато морския бриз отвя всичката тиня на…
-
Restart 2.0
Морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало… Ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. Но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… И то не къде да е, а в любимия Бургас. С чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от…
-
Просто дишай…
Живително дълбоко вдишване… Хипнотизиращ напев от нетърпеливите пръсти на морската пяна… Изобилие от изкусителна храна… Унес – сън на хладна сянка… Слънчеви лъчи по загорялата кожа… Гальовен бриз и сол по устните…Омиротворяване.
