Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми: Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон. The Defenders – сериалът е свързан с…

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… „Западен свят“ е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и „човечността“ ни… Но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, „оковани“ от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта… Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша…

Рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. Впечатлена съм. Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. Идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение. The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. За шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата…

Започнах да го гледам на шега, но истината е, че се влюбих в този сериал, в героите, пълнокръвни и реални, всеки със собствените си казуси и проблеми… И точно като в самия живот, всяко усилие си струва, когато обичаш, нищо не подлежи на контрол, плановете са, за да разсмиват боговете, а нервните кризи са, за да разбереш кога си стигнал до ръба… Смях се и плаках. И препоръчвам.

Десет дни на село пред камината и то в компанията на „Марко Поло“ си е един добър рестарт преди началото на сезона. Сериалът ме спечели лесно, не знам дали, защото е различен като сюжет от обичайните, разследващи убийства в съвременния свят или просто имам слабост към приключения с исторически елемент (Game of Thrones, Outlander, Black Sails). А може би както винаги влияе и подборът на актьорите – когато ги харесвам, парченцата на пъзела просто някак сами се напасват.  Не е натежаващо жесток, но все пак достатъчно държи в напрежение. Силно се надявам да продължи и след втория сезон.