Малко хора знаят, че филмовата музика е огромна моя слабост. Години наред внимателно я издирвам, подреждам и кътам като истинско съкровище. Но най-вече й се наслаждавам. На нея рисувам. На нея дълбоко се вълнувам, плача и разказвам с щрихи истории на картона. Тя създава за мен по един неописуем начин особената атмосфера, в която, откъсната от света, вграждам емоциите си във всичко, докоснато от пръстите ми. Накратко за мен филмовата музика е част от магията. Затова и филмовото великолепие, което Васко Василев ни поднесе в събота вечер, още с първото изпълнение грабна душата ми, понесе я високо, разби я на малки късчета, изпълни я с космически възторг и я върна…

Три неща белязаха изминалата седмица като изключително постижение за културтрегерството ми – изложбата на Пиер и Жил, Нощта на музеите и Преживяването, наречено Кайли. Изложбата в Софийска градска бе наречена уникална в програмата на Френския културен институт. Двойка френски артисти – фотограф и художник, творят доста странни, екстравагантни и близо до кича произведения на изкуството, в доста от които най-забележителното е … рамката. Честно казано не очаквах че към Нощта на музеите ще има такъв интерес, но той беше очевиден. Това, което ние успяхме да видим, беше наистина уникалния парк в двора на външно министерство (жалко, че нямам голям афинитет към скулптурите), част от постоянната експозиция на галерията за чуждестранно…