Мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. Новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. Героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира „незабравима“. „You don’t make mistakes. Mistakes make you.“

Queen of the Desert на Вернер Херцог разказва истинската история на Гертруд Бел – британски пътешественик, писател, а по-късно и шпионин, жена с изумителен приключенски дух, който я отвежда дълбоко в недрата на пустинята и тя постепенно се превръща в неин истински дом. Докато гледах как героинята на Никол Кидман броди сред необятните пясъци и стига там, където никой европеец (мъж) не е смеел дори да припари, си помислих как това, колкото и абсурдно да е, е абсолютно немислимо в днешните времена, почти век по-късно. Гертруд взема активно участие в очертаването на границите на днешните Ирак и Йордания и съвсем основателно е наречена Кралица на пустинята. Trumbo – мисля, че…

Има огромна разлика между това, да носиш дрехите си с удоволствие и да го излъчваш, и да се обличаш по определен начин, само защото някой ще те гледа.На тази мисъл (и на някои други, разбира се) ме навежда „Дяволът носи Прада“. Абстрахирам се от лъскавината, трескавостта, която лъха от всеки момент (който е работил под напрежение знае добре защо му потропва под лъжичката) и от „моделите“, които определят тъй наречените трендове, и на които простосмъртните са длъжни да се кланят. Това, което грабва вниманието ми още от трейлъра, е изумителното (за кой ли път) присъствие на Мерил Стрийп. По дяволите, не искам да съм Анджелина Джоли, искам да съм Мерил…