-
„The Little Prince“
Сгряващо вълшебство (особено ако си болен на Коледа…) и прекрасна интерпретация на любимата книжка на Екзюпери.
-
„Улицата на пеперудите“
„Сякаш били изминали стотици години, а жената продължавала да стои на брега, на м я с т о т о и се вслушвала в песента на морето – вътрешностите му се преобръщали и от дълбините му излизал мощен стон. Песен-стон, монотонна, хипнотична, внушаваща мисълта за вечност, в която можеш да нагазиш, стига само да поискаш. Вълните се разбивали в скалите, навсякъде хвърчали бели пръски и още във въздуха се превръщали в кристали сол. Жената ги усещала как посипват косите и раменете й като скрежни искри и вледеняват вкуса на времето върху нацепените й устни.“ „Рибарят посегнал, ръката му полегнала във въздуха над лявото рамо на жената – струвало му се…
-
„Коко Шанел“, Анри Жидел
„Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на „сестрите“, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.“ На тази биография на „мадмоазел“ попаднах на рождения ми ден, докато традиционно…
-
„Вътрешната стая“
За трети път разгръщам с благоговение страниците на Керана Ангелова и този път също като предните се оставям да ме обгърне нейната магична омая… Не мога да опиша по друг начин написаното, освен като „да разкажеш сън“… Защото, като потъна в тези редове, изпадам в едно неуловимо състояние на безвремие и безтегловност, в която няма ни сега, ни преди, само историята те зове и те отвежда навътре, навън, завихря се и те кара да забравиш кой си. Или пък да се откриеш… „Единствено, когато гледам златистия ръб на зората, чувствам, че съм вечна. Всичките ми страхове изчезват като нощните сенки на дърветата. Въпросите нямат нужда от отговор и отговорите нямат…
-
„Ashes and snow“ / A novel in letters
Сигурно са малко хората, които не биха разпознали фотографията на Gregory Colbert – за мен тя излъчва покой, равностоен на медитация от първия миг, в който я зърнах; поезия, без да има строфи, докосване, без физическо присъствие… Сега, след като държа в ръцете си уникалното издание на романа Ashes and Snow, всички елементи на този великолепен замисъл (фотографии, филм, писма) застинаха в съвършено цяло, за да разкажат една необикновена сюрреална история. Из писмата: “Letter 1 To the princess of the elephants, I disappeared exactly one year ago. On that day I received a letter. It called me back to the place where my life with the elephants began Please forgive…
