-
„Даровете на несъвършенството“
След като изгледах няколко видео материала на Брене Браун, не можах да се стърпя и намерих две от книгите й. За мен нещата определено не са нови, но е изумително как някой ги систематизира (след години изследвания) и ти ги хвърля в лицето, пък ти ако имаш смелост, нищи и анализирай себе си… “It’s as simple and complicated as this: If we want to fully experience love and belonging, we must believe that we are worthy of love and belonging.” “We cultivate love when we allow our most vulnerable and powerful selves to be deeply seen and known, and when we honor the spiritual connection that grows from that offering…
-
„Часът на чудовището“
Има нещо много освежаващо в четенето на young adult книга – някакси те връща към основата на нещата, за да се разбереш (може би) в едни по-късни години… А пък щом е от Патрик Нес, и детска книжка бих прочела. Българското издание отново е произведение на изкуството на Artline Studios, с прекрасните и страховити илюстрации на Jim Kay. Малко преди да подхвана книгата, установих, че по нея ще има филм и гласът на чудовището е на Лиъм Нийсън. Нямам търпение. „Историите са диви създания – каза чудовището. – Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.“ „(…) защото собственият ти разум противоречи сам на себе…
-
„Brooklyn“
Тази година номинациите за Оскар (и за Златен Глобус преди това) за най-добър филм включват толкова разнородни ленти, че чак да не си на мястото на журито. Бруклин е в списъка и макар да не ми е фаворит, не мога да не призная невероятната игра на Сърша Ронан (Saoirse Ronan), а темата за раздвоението и драмата на избора винаги ми е била интересна за изследване. Филмът е по едноименния роман на Colm Toibin, а музиката на Майкъл Брук вече е в арт листата, на която рисувам.
-
„Японският любовник“
Харесах си Исабел Алиенде преди много години, когато излезе филма „Къщата на духовете“ и бях толкова впечатлена, че потърсих книгата й и още тогава бях запленена от характерното й тънко чувство за хумор, с което умее да пресъздава драмата. Не мога да определя книгите й като литературни шедьоври, но увлекателните нишки на разказите й, с които неусетно те въвлича в историята, са като приказките на Шехерезада – потъваш в тях и не можеш да спреш да ги поглъщаш до самия им край. Така беше със „Сборът на дните“, със закачливата кулинарно-еротична „Афродита“, с „Паула“, в която тя споделя трагедията от загубата на дъщеря си, така бе и сега, с „Японският…
-
„Освен този живот“
Ех, този Патрик Нес… След „Жената жерав“, втора негова книга бива погълната скорострелно. Не мога да определя точен жанр, но докато четях през цялото време „виждах“ филма, който сигурно ще заснемат по книгата… А идеята… е просто безценна. „Никога ли не сте чувствали, че освен този живот трябва да има още нещо, нещо повече? Че то е някъде там, някъде отвъд, на косъм вън от вашия досег, точно там, където не можете да го достигнете…“
