-
„Луна и грош“
С най-прекрасно усещане оставам винаги, когато погълна книга в точния момент, с правилната нагласа. Този път бяха две, четени успоредно – едната за трети път, с голямо разстояние във времето от предишните пъти и с чистата провокация да открия нови неща в нея, след като аз самата съм извървяла месеци и години вътрешна трансформация. Втората, отдавна хванала прах, подредена прилежно сред останалите, взета в ръце „случайно“ при разместване на кашоните при преместването. Оказала се една от онези тънки книжки, в които обаче ми идва да подгъна ъгълчетата на всички страници, за да се връщам към мислите, споделени там. ето малка част от тях: “Всеки човек на изкуството – художник, поет…
-
Едно много специално място
Преди време писах тук за една приказна книга – Последния еднорог. Случи се така, че с Калин и Габи се засякохме в необятното виртуално море и редовно получавам новинки от едно много специално местенце, което искам да споделя с вас, наречено Човешката библиотека. Ето и думите, с които Светличе представя техния проект, от мен поздравления за ентусиазма и пожелания да са все такива човеци – вдъхновени и вдъхновяващи! „Ние сме истинските герои, а тези от книгите са само напомняне какви сме ние в действителност и какви можем да бъдем…” „Има една книга, която ме промени… помогна ми да доразвия вътрешния пламък, разцъфтял през последните три години в душата ми. Вълшебството на…
-
Глътки зимен дъх
Душата и съзнанието ми бавно започват да привикват към факта, че жадуваната една година почивка вече започва. Докато пътуваме транзит през няколко държави, почти не усещам, че сме извън България, докато не спираме в Блед за кратка почивка… Езерото изглежда точно като от Мъглите на Авалон. Лека мъгла се стели над абсолютно спокойната вода, а в нея се отразяват не един, а цели три замъка, сякаш излезли от приказките. За да е пълна идилията, във водата плуват патици, с ярко зелени и лилави окраски на главите. Заскрежените дървета наоколо изглеждат като зимни пазители на тази ледена красота. Минава ми мисълта, че бих могла да остана тук с месеци. Пътят за…
-
„Момо“
„Момо” Михаил Енде
-
„Разговори с бога“
Тази седмица, след поредния тежък ден, най-после успях да стигна до дългия списък с филми. изобщо не оспорих вътрешно заглавието, което само се избра – Conversations with God. Помня, че когато преди години прочетох книгата, бях разтърсена от откровените отговори, които открих в нея, на десетки въпроси, тормозещи будното ми израстващо и вечно изтормозено от търсене същество. Заедно с цялата поредица Селестинското пророчество на Редфийлд, откровенията на Шърли Маклейн за духовните й търсения, и чудно-мъдрите идеи на Ричард Бах, Разговори с Бога се оказа за мен една от онези основополагащи книги, които формират светогледа в най-важните години от собственото развитие.Филмът беше приятна изненада. Очаквах през цялото време да говори „гласът…
