Най-после успях да прочета докрай “Изповеди по пантофи”. В разговорите с хората на духа, открих в много от редовете себе си, собствени мисли и преживявания, което е удивително, но и някак приятно успокояващо. Ето местата, които ме впечатлиха и заради които подгънах не едно ъгълче из страниците. Борис Димовски, карикатурист: “Феминизмът е болестно състояние. Жените загубиха, като се натовариха допълнително. А една натоварена жена е уморена жена. А една уморена жена е слаба любовница. Тя трябва да има двойно повече време за себе си от мъжа. и… “Защо няма големи художнички? Аз мога да стоя по цял месец в ателието, стига да има кой да ми подава хлебец под вратата.…

С най-прекрасно усещане оставам винаги, когато погълна книга в точния момент, с правилната нагласа. Този път бяха две, четени успоредно – едната за трети път, с голямо разстояние във времето от предишните пъти и с чистата провокация да открия нови неща в нея, след като аз самата съм извървяла месеци и години вътрешна трансформация. Втората, отдавна хванала прах, подредена прилежно сред останалите, взета в ръце „случайно“ при разместване на кашоните при преместването. Оказала се една от онези тънки книжки, в които обаче ми идва да подгъна ъгълчетата на всички страници, за да се връщам към мислите, споделени там. ето малка част от тях: “Всеки човек на изкуството – художник, поет…