разпилени мисли от началото на септември докъм 7 октомври: не давам вид на рисков играч, но като дойде време за производство, рязко придобивам усещането за хазартност: ако кажа на повечето хора колко струва производството на календара, а нямам идея колко бройки ще успея да реализирам, ще избягат с писъци и ще ме обявят за луда… научавам цената за мострата – боли ме главата (и стомаха)… като гледам плана за предварителната кампания, която ще ми позволи да финансирам производството, ми става ясно, че през октомври ще ми идва да се гръмна. Добре, че си починах през лятото. от друга страна, гледам как времето минава шеметно – буквално изтича между пръстите, и…