Както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души. И така: Поемаме към Истанбул за трети път. Първият път беше с автобус, втория – със самолет. Сега сме с колата. Порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. След границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. Чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен…

Преди да посетя Истанбул, бях чувала само крайни оценки за това изумително място и нямах никаква представа какво ме очаква. Може би това е по-добрият вариант, защото тръгнах с чисто съзнание, което бързо се препълни от цветове, аромати, звуци, лица и движение. Две думи за мен веднага определиха Истанбул: изобилие и шарен. Като истински мегаполис Истанбул има безброй лица. На влизане в града се виждат огромни жилищни комплекси от високи блокове, еднакви, скоро построени, всеки от които може да побере население като за цял град. следват квартали с ниски, прихлупени къщи, после бизнес комплекси и така – до безкрай. Цветно, различно, смесица от ново и старо, от традиции и модерни…