На следващия ден сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). Този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. Избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок. Днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката. Опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse). Иначе…

И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂 Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането.  Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20…

15 април – Гранада Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. Приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.…

Докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. Пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. Тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке. 14 април – Ронда Този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. Беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. Може би подобни места има някъде в Азия…

Днес е горещ и вълнуващ ден, защото предстои да стигнем в Севиля – столицата на Андалусия. По пътя очите ни се радват на великолепния простор и безкрайните парцелирани поля. Усещането е, че ти е широко на душата. Тъй като тук ще спим извън града, първо се отправяме към Салтерас – малко градче, изглеждащо като вилна зона, в която сме наели хасиенда. Желанието ни да хапнем преди да започнем разглеждането на Севиля, предизвиква повдигане на вежди у Имакулада, нашата домакиня (какъв обяд, едва 13ч е?!), но все пак ни упътва към местната Meson La Bodega. Очакваме някоя малка селска кръчма срещу бензиностанцията, а всъщност откриваме достолепен комплекс с красива фасада и…