Продължаваме изследването на испанските земи с поредната дестинация, този път – Малага. Избираме мястото с едно наум, че е може би е една идея по-популярно за нашия вкус, но пък тристата слънчеви дни в годината, храната и изобилието от музеи наклоняват везните в полза на Costa del Sol. Няколко думи за Малага. Градът се намира в южната част на Испания и има древна история. Своя отпечатък тук са оставили финикийци, римляни, вестготи, маври. Това се усеща и до днес, в леко еклектичната архитектура и атмосфера. Тук е родното място на Пабло Пикасо и, както става ясно от предварителните ми проучвания, на актьора Антонио Бандерас. Ние летим с Bulgaria Air и…

На следващия ден сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). Този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. Избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок. Днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката. Опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse). Иначе…

И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂 Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането.  Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20…

15 април – Гранада Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. Приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.…

Докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. Пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. Тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке. 14 април – Ронда Този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. Беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място. Може би подобни места има някъде в Азия…