Фактът, че три дни след като гледах Skyfall, продължавам да се връщам към него в мислите си, е сигурен знак, че Сам Мендес е създал нещо, което сграбчва за гърлото. И няма как да е по друг начин – това е трети филм от поредицата с Даниел Крейг, който още в Казино Роял внесе необходимата доза съвремие в образа, тук е мрачен, възкръснал от мъртвите, непоколебим, решен да направи, каквото е необходимо, а Хавиер Бардем е съвършеният злодей, от който те побиват тръпки преди още да се е появил… Няма как да не се възхитя на типичния чаровен британски диалог (с повече в неизказаното, отколкото в самите реплики).. В този…

„Rambo, you are not expendable!*“, казва единствената жена в Рамбо II, която набързо умира в пукотевицата всред виетнамската джунгла… Някак сигурна съм, че идеята за The Expendables, събрал най-легендарните имена от екшън бранша, се е зародила именно от тази реплика (макар че това са само догадките на един отдавнашен фен). Драго ми стана на сърцето, че Сталоун е направил филма да изглежда наистина „old school“, както се казва „класика в жанра“: корави типове, (но с чувство за хумор), къде поодъртели, къде ходещи на терапия, но с впечатляващи умения и с амониции, които буквално отвяват пейзажа, намират своя кауза в борбата със злото, развъртяват се и за 20 минути взривяват ситуацията…

На някои може им се стори смешно, но аз израстнах в среда и години, в които филмите на Bruce Lee и тези като Rambo, Rocky, Commando и Blood Sport се разменяха и поглъщаха на пиратски видео касетки, формираха ценностна система и дефинираха понятия като добро и зло и чувство за справедливост. И макар че едва ли могат да се нарекат шедьоври на филмовото изкуство, лично аз все още с умиление си спомням стаята ни с брат ми, която беше доволно облепена с плакати от тях – един от които беше точно снимката долу от Rambo: First Blood с този неописуемо-безнадежден поглед, който само Силвестър Сталоун може да извади :о). Близо…