Има умове, които са толкова необичайни в красотата си, че всяко надникване в тях е като откровение. Представям си, че за такива умове физическото тяло повече, отколкото при всички останали, е наистина просто временна обвивка, нещо тленно и несъвършено, и без особено значение… А сблъсъкът с непоносимата реалност е смазващ и разтърсващ и предизвиква дива съпротива… Най-вече у околните… Гледаш го този невероятен човек и си казваш: каква сила е нужна, за да живееш по този начин! Но всъщност истинската сила се състои не в ежедневното справяне с битието, а в онзи блеснал поглед, символ на решимостта, на мотивацията, на това, да знаеш с пределна яснота какво е призванието ти…

В свят, който се интересува само от лустрото и повърхностния блясък, да срещнеш някой, който да прозре истинската ти същност и да те разбере, е истинска благословия. Това се случва рядко, за кратко и води до разбиване на сърца. “Моята седмица с Мерилин” е филм за едно такова случване – седмицата, в която “звездата” снима в Лондон The Prince and the Showgirl със сър Лорънс Оливие. Филмът е създаден по едноименната книга на Колин Кларк (син на историка Кенет Кларк), издадена през 2011. Бих определила повечето кадри като изящен и деликатен поглед върху този кратък период от живота на мис Монро.. Стори ми се изумително как две три реплики и сцени…