Дори, когато човек е най-самотен, отчаян и загубил важните за него неща в живота, има стрък надежда, която прозира в широката усмивка на някой непознат. Споделям тази пролетно-оптимистична история, за която Лондон се оказва прекрасен романтичен фон, Дъстин Хофман играе себе си, а Ема Томпсън е истинска очарователна „мома англичанка“. enjoy! :o) Откъс >>