-
„Геният: Пикасо“
Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини. Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка: – целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси – ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си – трескавото търсене на новото, различното, радикалното – употребяването на жените като източник на…
-
„Whitney“
В началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… Към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… Дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас… Каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… И както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си…
-
Юлски филмов микс
Този „летен“ месец в микса: един футуристичен екшън, изпипан точно по Спилбъргски, две комедии (американски, чак да не повярваш), три базирани на истински събития филма (за първия чернокож съдия във Върховния съд в Щатите, за Зам. директора на ФБР по времето на Хувър и за никому неизвестната жена, чиито ДНК материал е послужил за хиляди лабораторни изследвания и намиране на лечение на почти всички значими болести през последните десетилетия), две анимации и гениалният, напластен до невъзможност с ретроспекции и обрати, втори сезон на Западен свят. Enjoy 🙂 Ready Player One Game Night Gringo Marshall Mark Felt: The Man Who Brought Down the White House The Immortal Life of Henrietta Lacks…
-
„Mary Shelley“
Толкова лесно е да съсипеш една история, особено, когато е сравнително добре известна. Затова се радвам, че тази на „Mary Shelley“ беше разказана убедително и вълнуващо. В началото – истинска поезия, която плавно се превръща в мрачна приказка за страдание, разочарование и загуба. Но това е драмата, която те превръща в създател на чудовища и от която извира истинският гений. Силен женски екип: прекрасна Elle Fanning (постепенно съзряваща в ролите си), докосваща музика от Amelia Warner, режисьор е Haifaa Al-Mansour. След този филм нямам търпение за третия сезон на Genius, който след Айнщайн и Пикасо, ще изследва именно живота на Мери Шели.
-
„Final Portrait“
Преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. Затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското „fuuck“ с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е „просто невъзможно“), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. След което истински се забавлявах. Филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на
