-
Филми за творци
Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки. Първият е „Renoir“ – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. „На този свят има твърде много грозота, за…
-
Професия „Изящница“
Миналото лято наш семеен приятел със златни ръце, преподавател по дърворезбарство, който от години вае чудни филигранни приказки от дърво, ни заведе на гости в къщата – ателие на негов колега художник. Докато си говорехме, седнали блажено всред зеленината на двора, стана дума кой с какво се занимава. За моя изненада Митко ме представи на колегата си, като каза просто: Александрина е изящник. Това определение ме закова на място и неочаквано ме усмихна. Да, слоганът ми е Подарете си изящност и е ясно, че се занимавам с „изящно изкуство“… но самата дума „изящник“, колкото и да е странна, като че ми пасна точно като ръкавица и се почувствах безкрайно комфортно…
-
„Страдание и възторг“
След връщането от Италия започнах отново „Страдание и възторг „- книгата за живота на Микеланджело. Чела съм я два пъти досега, но в едни предишни периоди и никога със сегашния ми поглед на художник. Още първите страници се оказаха бързичко с подгънати ъгълчета и бях просто изумена (сякаш не си знам) колко универсални са нещата от процеса на създаване: настървението, търсенето на сюжети и оригиналност, подкрепата или липсата й от страна на семейството, оставете-ме-само-да-вая, наемането за поръчки, характерът ти и устояването на трудните условия, потъването в процеса, грешките, неминуемите грешки… „Ръцете му загалиха камъка, търсейки скритите му контури. През цялата година не се бе докоснал нито веднъж до къс бял…
-
„The best Offer“
Джефри Ръш прави поредна зашеметяваща роля в трилъра с артистично-романтичен привкус „La migliore offerta“ на режисьора Джузепе Торнаторе. Съставът е изключително подбран, както и произведенията на изкуството (особено колекцията на главния герой – само женски образи!), а сюжетът няма да разказвам, защото идеята му е да държи топката в стомаха до края. Удоволствие от доброто кино. „Във всеки фалшификат има доза автентичност…“ Още малко филми, които оставиха следа това лято: Despicable me 2 Now is good The Host The Quartet Cirque de Soleil – Worlds away The Lifeguard
-
Ерата на патладжана
Неслучайно са казали хората, че една жена „прихванат ли я лудите“, трябва мигновено да се намери финансиране за чифт нови обувки или… за кофа с ярка боя. В моя случай този пост го слагам в графата „просто да си наумиш нещо“ и „речено-сторено“ – един ден се събудих с идеята, че ярко червената ни стена в хола „вече не ме кефи“ и какво какво да бъде – естествено, че “декадентско патладжанено“ (както прочетох в една енциклопедия за цветовете). Та, от зараждането на идеята до реализацията й ни трябваха точно 4 дни, през които дори сменихме боята с по-тъмна (за да е точно каквото съм си наумила), а мацката в магазина…
