• арт зона,  кино

    “Woman in gold”

    От време на време в Roundtables се дискутира темата за това, как рядко изникват интересни роли за по-възрастни актриси. Е, “Жената в златно” безспорно опровергава това твърдение, още повече, че е създаден по истински случай. Едва ли е нужно да споменавам нещо за категоричното присъствие на Хелън Мирън,  но тя и тук е просто прекрасна в ролята на устатата и непримирима Мария Алтман, отраснала в заможно еврейско семейство сред културния елит на Виена. Зарадвах се, че историята всъщност е за картина на Густав Климт, не толкова популярна за масовата публика извън Австрия, колкото Целувката: става въпрос за портрета на Адела Блох-Бауер, наречен още Жената в златно. Портретът, който по време на…

  • арт зона,  кино,  художници

    “Господин Търнър”

    Отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. В началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… “самотата и уединението са различни неща”… Едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия…

  • арт зона,  кино

    “Big Eyes”

    Още оскарски ленти: Тим Бъртън е излязъл леко от добре познатото амплоа и е пресъздал историята на Маргарет Кийн – художник, за автор на чиито картини дълги години се представя вече бившият й и покоен съпруг Уолтър Кийн. Трябва да призная, че докато гледах филма изпитвах дива съпротива – смес от недоумение, яд и адреналина, който удря в тавана всеки път като видя своя картина безогледно изкопирана. Хубавото е, че Маргарет е успяла да се пребори със себе си, мъжа си и наивността си и светът все пак е научил истината. Не мога да кажа, че самият филм е шедьовър, но историята е интересна и доста поучителна. Поредно попълнение  в…

  • арт зона,  кино

    “Words and pictures”

    Дали, защото отдавна имам сантимент към таланта на Жулиет Бинош и Клайв Оуен, или пък заради темата words vs. pictures, но филмът, макар и далеч от шедьовър, ме докосна и ме забавлява, разсмя ме, разплака ме, и остави приятно чувство на доволство в неделния следобед. А сцените, в които тя рисува отчаяно в огромното си ателие, омазана в бои, търсеща ентусиазма в собствените си творения… И неговото обаяние и безкрайни цитати, заразителната любов към езика и литературата.. (напомни ми на Dead Poets’ Society..) Неописуемо удоволствие… “I am a small poem on apage with room for another. Share with me this white field,wide as an acre of snow,clear but for these…

  • кино,  разпилени

    “В какво се превръщат мечтите”

    Смъртта на Робин Уилямс явно се оказа голям шок: досега не бях виждала такова количество споделена R.I.P. новина за никой от другите артисти, които си отидоха напоследък. Всъщност това е разбираемо – той беше огромен талант, който с лекота разсмиваше и разплакваше. това, което не разбирам, е, защо светът е чак толкова изненадан, че някой като Робин Уилямс може да е толкова нещастен, че да посегне на живота си. Истината е, че колкото по-публична личност си, толкова по-дълбоко криеш демоните си, защото всичко ти е на показ и всички имат очаквания към теб. Плъзгат се по повърхността ти и общуването се свежда до досадно клише, което прави живота непоносим понякога.…